Очи

И тъй животът си изтича. А с какво се отличи? Очи, които аз обичам, Все гледат в моите очи. Във тях се смеят езерата, Във тях мелодии звучат. Страстта да виждаме е свята. Далече не до кръстопът. Далече, далече във миналото, Пълно със слава, с подвизи и Срам, Което, което времето погълна, А ние връщаме насам. Далече, далече във бъдещето свято, Което ще ни наследи. Едва ли, едва ли аз ще го посрещна. Но виждам първите звезди. И тъй животът си изтича. А с какво се отличи? Очи, които аз обичам, Все гледат в моите очи. Далече, далече във миналото, пълно Със слава, с подвизи и срам, Което, което времето погълна, А ние връщаме насам. Далече, далече във бъдещето свято, Което ще ни наследи. Едва ли, едва ли аз ще го посрещна. Но виждам първите звезди. Далече, далече във миналото, пълно Със слава, с подвизи и срам, Което, което времето погълна. А ние връщаме...