Vtornik beshe

Помня всичко сякаш беше вчера. Вторник беше И валеше. Твоят глас дори не потрепера, Не те болеше. Чрез думи срина ме. Каза, че обичаш друга. Гледах те с очи на луда и не вярвах, Че се случва с мен това. Най-жестоката присъда е далеч от теб да бъда. Изведнъж усетих колко мразя любовта. Днес не плача, а разплаквам. Не живея да присъхвам. Щом животът не честен, аз защо да съм? Трупове след мене има. Любовта ми ги убива. Но дали съм по-щастлива? Вярвай ми, не съм. Всеки път, когато с други лягам, С теб отново Ги сравнявам. Себе си единствено ранявам и Съжалявам. Как съжалявам! Каза, че обичаш друга. Гледах те с очи на луда. Дните си не си ги спомням след това. Помня само нощи тежки, дъх на алкохол и грешки. И заканата да нямам милост в любовта. Днес не плача, а разплаквам. Не живея да присъхвам. Щом животът не честен, аз защо да съм? Трупове след мене има. Любовта ми ги убива. Но дали съм по-щастлива? Вярвай ми, не съм. Днес не плача, а разплаквам. Не живея да присъхвам. Щом животът не честен, аз защо да съм? Трупове след мене има. Любовта ми ги убива. Но дали съм по-щастлива? Вярвай ми, не съм. Не, Не съм, съм. Не, не, не съм. Не, съм. Вярвай ми, не съм.