Отлетяха дните-птици - III

Нашата младост беше пълна чаша. Млада бе и свободата наша. Ние бяхме до един пияни от зората на живота Нов. Ние всички бяхме завладяни от една единствена любов. И страната с радост и страдания дишаше на нашите Заседания. Изгладняла, гола, необута, Векове жадувала за щастие, векове останала нечута от Небесни и от земни власти. Тя с любов, с доверие безкрайно гледаше към нас, Към нашата власт. А за никого не беше тайна. С купон деляхме бедността. Само своята младост, обич, здраве без купон Раздавахме тогава. Чрез това богата бе властта. Младост наша, Ненапита чаша. Наша мъка, Гордост светла наша.