В часа на есенната яснота

Лесът е пуст. Лесът е гол и черен. Забравен дом с отворени врати. Едно гнездо Като самотен жерав през облаците срещу мен лети. И няма край ни пристан синевата. Къде отива то? Кого зове? Листата ли? Да скрият пустотата Или отлитналите гласове. Лесът е пълен с тиха скръб и влага. От паяжини е пленен лесът. Отронен лист, зареян, Бавно ляга като напомняне на моя път. О, знам, ще паднат и край мен листата В часа на есенната яснота. Как искам аз в гнездото на душата да пеят Птици през есента, Да не потънат в бездната студена На нямата бездушна синева, Да бъдат с хората И тъй и с мене Родените в душата ми слова.