И все по-често се сънувам млад

Във плен на неочакван кръговрат Аз все по-често се сънувам млад. И все по-често се събуждам заран дотам с Благоразумието скаран, Че ми се иска луд да полудея, със смях Да се налея, да прелея и прекатурил пълната трапеза Пред огледалото да се оплезя на гражданина уморен и Важен и нещичко такова да му кажа, Че мигом да се втурне подир мен навън Рабат, чепат, незащитен Като във първи бой. Не спирай миг, Дори да чуеш глух прекършен вик.