Тишината няма да се върне

Тишината няма да се върне. Викнал примамливата си песен, Пролетният вятър я прегърна. Пролетният вятър я отнесе. Няма да се върне тишината. Чуваш ли? Расте, расте тревата, соковете бродят под кората. И макар че нищо се не вижда, шум всеобщ Приижда и приижда. Как ще се завърне тишината? Тая нощ събуди ме капчука И не зная кой в гърдите чука Моето сърце Или капчука. Жадна и тревожна е душата. Нищо вече ми не сдържа тука. Хора, Пожелайте ми сполука! Утре аз ще тръгна по земята да пресрещам знайни И незнайни. Всекиму в очите ще нацърна, Ще узная мислите му тайни. Па тогава тука ще се върна. Братята по братски ще прегърна и ще викна с Цяло гърло: „Братя, Тишината няма да се върне, Няма да се върне Тишината.“