Полъх над Созопол

Отново чувствам оня полъх топъл с остър, Тръпен мирис на море. На тяхата с надписа Созопол За миг едничък залезът ще спре. Поражда трепет и незнайни тръпки. Созополското приказно небе. По пясъка следа оставят стъпки и гларус бял с Крила простор гребе. Но птицата за хората нехае. Така си е било от векове. И гларусът кръжи сега, не знае, Че стъпките са само мойте две. Отново чувствам оня полъх топъл С остър, тръпен мирис на море. На тяхата с надписа Созопол За миг едничък залезът ще спре. Те двете други малките ги няма. Но може би така е по добре. Приемам тая истина голяма, Подобно на голямото море. И пак ме пари оня полъх топъл На сол, на водорасли и любов. Спи лека нощ, сърдечен мой Созопол, Хилядолетен, стар и вечно нов. И пак ме пари оня полъх топъл на сол, На водорасли и любов. Спи лека нощ, мой Созопол, Хилядолетен, стар и вечно нов.