Сънят на Мари

Какво е това? Сънувам ли? Кръстник Дрозел Майер. Познах те. Защо, кръстник, си се превърнал в часовник? Човек оставя винаги нещо от себе си в това, Което е направил. Дванайсет часа. Часът, когато куклите оживяват. Да побързаме, Марий. Всички вече са на крак. О, Новата ми кукла, Госпожица Клерхен. С вас ли съм заспала? Но какво става тук? Шкафът с играчки. Целият цветна и се люлее. Всички кукли са оживели. Ето ви и вас, мой мили лешникотрошачо. Панталоне, Барабанчико, бързо елате да ви представя На госпожица Клерхен. Аз съм Панталоне. Кажете, виждали ли сте такава линия, Такава кройка и галантност? Ръбовете. Какво ще кажете за ръбовете на панталоните ми? Живота съм си посветил на тях, госпожице. Аз съм Барабанчика. Чували ли сте по-вълшебна музика? Изкуството преди всичко, госпожице. Ах, нас музикантите никой не ни разбира! Пам парам пам пам. Каня ви всички на чай със сладки в замъка На кръстник Дрозел Майер. Да се веселим, да се веселим. Елате насам. Ах, Беда, беда, беда! Кулите на замъка са изгризани. Кулите са изгризани. Кой направил това? Ах, каква жестокост! Кълна се, че това са направили мишките и моят Смъртен враг, синът на госпожа Мишулка, Царят със седемте глави. Но, мила Марий, не плачете. Кълна се, че отмъстя за вас. О, мишките! Ето ги тук, зад креслото. Струва ми се, че трябва да припадна. Всички дами припадат от мишка. Да ставаме, да ставаме. Искаме да се сражаваме още тази нощ с Цялата мощ. Напред след вожда в тъмната нощ. Напред след храбрия лешникотрошач. Напред към победа! Ти ще бъдеш наш принц. Цър, цър. Ха, ха. Те искат да се бият с нас, С моята непобедима войска. След мен, мои верни легиони, да изгризем всички Играчки на Марий. Ха, ха. А с лешникотрошача аз сам ще се Справя. Имам стари сметки за уреждане с него. Панталоне, Барабанчико и всички вие, Мои верни приятели и братя, ще застанете ли рамо До рамо с мен в тежката борба? Ние сме ти предани и непоколебимо верни, Принце наш. Готови сме да тръгнем в бой. За да победим и да умрем. Да нападнем първо гренадирите на Врид. Не, не, По-вкусни ми се виждат онези там тиролци. Вижте какви са шарени и лъскави. Трън, Да изгризем всички играчки. Всички. Цър, цър. Барабанчико. А? Клерхен. Елате насам да преобърнем креслото. Те настъпват към шкафа с играчките. Панталоне, къде генерал Панталоне? Тук съм, под леглото. В кръвопролитна схватка. Идвам, само да се поизтупам. Жалко за ръба на панталоните. Ах, колко жалко! Генерал Панталоне, познати са ми вашите храброст и Опитност. Поверявам ви командването на артилерията и Кавалерията. От кон вие не се нуждаете. Имате дълги крака и с тях галопирате задоволително. Изпълнете своя дълг. Напред! Ах, какви противни личности! Цър, затова ли съм цар? Затова ли имам седем корони на седемте си глави, Та да се оставя един никакъв лешникотрошач да ми Се пречка на пътя? И аз имам стари сметки за уреждане с тебе, Мишолане. О, повелителю наш, страх... Наблюдавате победата си от височината на шапката ми С пера. Това е невъзможно. Аз ще отмъстя за сълзите на Мари. Ще се бия заедно с цялата войска на Фриц. Насам, насам, пехота. Тр, трети легион, тихо се промъквайте оттук. Да ги заобиколим. Другите продължавайте боя. Хе, хе, хе, хи, Ще ги паднете. Аз трябва да давам тон на сражението и да Насърчавам войските. Изкуството е навсякъде. На нас винаги се пада най-опасната задача, Госпожите. Направете ми място до вас. Ах, така. Пам парам пам пам. Напред, напред, юнаци! Погледнете, погледнете, барабанчико, Как чудесно стрелят онези там артилеристи с Фризовите нупава. Браво, браво! Как добре улучват със захарните топчета. Забелязвате ли, скъпа Клерхен, Как мишките стават цели напудрени като... О, да, да, да, да. Те явно много се засрамват, но най-много поражения Нанася онази там тежка батарея, Дето стреля с меденните курабийки. Къде? Къде? Къде? Заели са сигурна позиция около столчето на Госпожа медицинската съветничка. Не ги ли виждате? Как ще ги видя? Пречат ми перата на шапката ви. Ах, отлично! Браво! Стрелят с медени бисквити. И погледнете де. Мишките припадат, моментално припадат. Стъпнахме ги. А сега накъде, вкусни хусарчета? О, ужас! Погледнете! Тези пълчища пробиха фронта на новите Хусари на Фриц. О, Клерхен, те настъпват, Настъпват. О, Нима ще трябва да умра в най-цъфтящата си младост? Аз, най-хубавата кукла. Ох, не издържам вече. Те ще изгризат всичките ми играчки. Барабанчико, помогнете! Спрете онези полкове да не бягат така панически. Помогнете, барабанчико! Нали виждате, Мари, че аз изнасям на плещите си Цялото сражение. Вие? Как така вие? Ами, като бия барабана. Пам парам пам пам. Не чувате ли? Не съм спрял за миг дори. Бързо да отмъкнем и тази кукла И тази шапка, и, и папагала. Барабанчико, барабанчико, помогнете на войниците. Врагът стреля по тях със снаряди и те, Те отстъпват. Сформирайте нови попълнения. Панталоне, ето там до кабинета има мишки. Оръдията към тях. Драги генерале, вашите хора стрелят където им Попадна. За малко да ми свалят кепето от главата. Не признават ни враг, ни приятел, моля ви се. Заобиколете ги оттук. Заобиколете лешникотрошача. Цр, Отстъпваме към шкафа. Свирете отбой. Погледнете ме на какво заприличах. И помен няма от онази елегантност, От онзи шик. Ай, ай, ай! Свършено е с мене. Трябва да се помогне. Всички бягат. Кръстник Дроселмайер, помогнете ми вие! Нали виждате колко опасно е положението? Тик так, тик так. Бързо, Мари, вземи сабята на Фриц. Побързай, защото царът на мишките се заканва страшно На твоя лешникотрошач. Тик так, времето тече. Тик так. Не трябва да отстъпваме. Опомнете се, приятели, не бягайте. Но това се казва по военному критичен момент, Нали? Не, това е върховен момент. Всички под кревата. Мисля, че е нещо по-лошо, но не мога да Говоря, защото съм припаднала от страх. Нали съм дама? Трябва непременно да съм припаднала. Ето го. Ето го лешникотрошача, Ето го тук. Сега е моментът. Настъпвайте към него. Един кон, един кон, цяло царство за един кон. Не, не кон. Ето, аз ви нося сабя. Сабя. О! О, горкият ми лешникотрошач! Войската му го напусна. Всички се изпокриха. Не бой се, Мари, Застани зад мен. Не се страхувай. Но останахме само двамата, разбирате ли? Самички сме срещу цялата миша войска. Нали аз вече имам сабя? Мари, удари моят час. Имам сабя. Ха, Ето те най-после и тебе, нищожно лешникотрошаче. Сега ще ми платиш и за бедната ми майка, И цялата й фамилия, и за вкусните играчки на Мари, и за-Ти ще ми платиш преди това За тази дървена наметка на гърба ми. И за цялата ми уродлива външност. Паднаха двете златни корони. Как отхвръкнаха само главите на царя. А това е за сълзите на Мари, за прекрасния Замък и за всички изгризани играчки. Браво, браво! Мишият цар е сразен. Мишият цар е мъртъв. Да разгромим и пълчищата му. Напред! Госпожице Клерхен, Панталоне, Ние... Победихме, а? Ние показахме чудеса от пам-парам храброст. Знамената високо! След мен, кавалерия. Ах, какъв ден! Каква победа! Ах, колко драматизъм и силни преживявания. И като си помисля, че през цялото време се Държах като истинска дама. Позволете, скъпа Мари, Да падна в краката ви И да ви благодаря. Само на вас дължа закаляването на рицарската си Смелост. Благоволете да приемете седемте златни корони като Трофей от битката. Те принадлежат само на вас. С удоволствие ги приемам, уважаеми принцо на Куклите. Така ме беше страх за вас. Така ме беше страх. Щастлив съм, че отмъстих за сълзите ви, Мари. И никога вече не бих искал да ви Виждам Скръбна. Никога, никога. А сега да се веселим, да танцуваме. Колко жалко, че не мога да ви поканя на Сладки в моя замък. Ах, колко жалко! Ето, че пак се натъжихте, Мари, Но сега вече аз мога да ви покажа такива Прекрасни неща, Защото аз наистина станах принц. Мари, Сега благоволете да ме последвате в моето царство. Ще видите много по-прелестен замък от този тук. Моля ви, последвайте ме. Но Късно е и... Само няколко крачки трябва да направим. О, сторете го, добричка ми Мари. Добре, Ще дойда с вас. Ха. Да, но не трябва да отиваме твърде далеч, Защото още не съм се отспала. Тогава ще избера най-краткия, макар и малко По-труден път. Следвайте ме внимателно. Но какво става тук? О, това е нашият стар гардероб в антрето, Нали? Хехе. А това е пътническият лисичи кожух на Татко. Да, аз и в тъмното го познах. Да, но когато дръпнете пискюла на колана, От ръкава ще се покаже стълба от кедрово дърво. Ето така. Бъдете така добра да се покачите, мила Мари. Така внимателно. Сега покажете глава през яката. Защо затваряте очи? Някаква ослепителна светлина. Ах! Нищо, нищо. Нищо. Свикнете. Погледнете наоколо. Къде сме? Какъв е този аромат? Намираме се в града на сладките, Мари. Това там е бадемово-стафидената порта и ние ще минем През нея, Но преди това трябва да преплуваме на мидена черупка През лимонадената река. Къде? Къде е реката? Жадна съм. Ей там, при конфитюрената гора. Ха, А по-нататък е селцето на медените питки. Медени? Да отидем, да отидем там. Ами какво да ви кажа? Много е хубаво там. И много хубави хора живеят в това селце, Но повечето от тях са винаги в лошо настроение, Защото страдат от зъбобол. Хехе. Затова нека не се отбиваме при тях. Погледнете! Там танцуват. Ох, колко са изящни! Да, това е нашият марионетен балет. Но струва ми се музикантите свирят доста заспало. Ама и това си има причини. Та представете си, захаросаните кошници с плодове Висят точно пред носовете им на новогодишната елха. О, не сте прав. Всичко е извънредно хубаво и Много, много ми харесва. А не усещате ли някакво благоухание наоколо? Да, то е от портокаловия поток, но като се Изключи хубавият му аромат, той не може да се Сравнява по големина и красота с лимонадената река, Която като него се влива в езерото Бадемово мляко, Чийто каймак може да се яде с лъжица. Нека да поостанем малко тук, толкова е прелестно. А, А какво просветва там в края на гората? Кристално захарната полянка. Ето ни и при нея. Още няколко крачки, Мари. Сега ще видите и... Замъка! О, скъпи лешникотрошачо, това е вълшебство! Погледнете! Звездиците по кулите на замъка си менят непрестанно Цветовете. Да. Как искрят и се преливат. Никога не можех да си представя такива перлени Саксии с цветя. Да, На всеки прозорец има различни букети. Сякаш всички цветя на земята са украсили вашия Вълшебен замък. Нали ви обещах най-приказния замък, Мари? Той е ваш. Просто не вярвам на очите си. Такова вълшебство на едно място. Какво сияние, каква плетеница от захаросани плодове И мраморни твърди пасти, какво ухание на кремове и Шоколад! Всичко наоколо заслепява с красотата си. Тръгнете напред, Мари. Ето, след малко вратите ще се отворят И ще ви посрещнат с почести. Вървете, Вървете, вървете, Мари. А вие? Къде отивате вие? Ние ще се разделим тук, Скъпа Мари. Как? Това е невъзможно. Какво ще правя без вас? Аз съм грозен, Мари. Не искам да ме гледате повече. Аз съм грозен, грозен, грозен. Вие грозен? Чувате ли се какво говорите? Единствен мой храбри, непобедими лешникотрошачо. Всичко наоколо ще погрознее, ако вие си отидете. Чувате ли? Вие правите всичко около себе си красиво И вълшебно, Защото сте Добър и смел И Защото Аз ви обичам. Къде изчезна дървената ви наметка, Лешникотро...? Не, Вие не сте вече моят лешникотрошач. Вие сте Прекрасен момък. Спасихте ме от магията, Мари. Спомняте ли си какво каза астрономът? Вашата обич ми върна предишния образ. Струва ми се. О, да, да, Аз се издигам И вие също. Ние летим още нагоре, Още, още. Въшлив на пухкав ален облак. Виж, зорицата гасне. Слънцето се показва. Скоро земята ще затанцува под нас, Обляна в лъчи, В лъчи. Вие направихте щастлива. Аз летя, Летя с вас. Тик-так. Събуди се, Мари. Отмина новогодишната нощ. Тик-так. Не, Не, кръстник Дроселмайер. Спри всички часовници в света. Спри времето. Аз летя. Ние летим. Това е най-голямото вълшебство. Не знаеш ли, че обичта дава криле на хората, Мари, И те политат към изгрева, Към изгрева. Тик-так, Тик-так, тик-так. Време е за ставане, Мари. Щастлив ден идва, Мари. Тик-так, Тик-так. Добро утро, моя малка Мари.