Абу мързеливият и хубавицата

Под звездите източни съм се родила в страна Прекрасна и далечна. А съдбата уча странна ми е отредила Името ми да се помни вечно. И докато слънце грее над земята, Гласът ми като птицата крилата да лети над снежни Върхове, пустини, цветни долини, Морета сини. И като вятър тихо да нашепва приказки Като живота стари. С прости думи истината да прославя, На доброто Път сред хората да стори. Притежаваш чудна сила, Шехеразада. Миг преди да дойдеш, главата ми тежеше, Сякаш бе налята с олово. Тялото ми изгараше в огън. А сега? Сега съм по-здрав и по-бодър откогато и Да било. Нима не се досещаш коя е тази изцелителна сила, Шахрияр? Кълна ти се. Мисълта ми като изгубена птица се лута, Ала отговор не намира. Сега ще ти помогна, Шахрияр. Ето, вече нощ. Часът на твоите приказки, Шехеразада. Ще ти разкажа Историята на Абу Мързеливият и хубавицата. Мъдростта й ще ти помогне сам да отгатнеш коя Е тази чудодейна сила. Слушай, Шахрияр. Разказват, че преди много години в Басра живеел Чудно хубав момък на име Абу. Ала колкото хубав, толкова и мързелив бил той. Затова към името му хората прибавили и прозвището Мързеливият. Баща му, бръснар в една от градските бани, Умрял, когато Абу бил на петнайсет години и оставил На него и майка му само една къщица. Малка и схлупена, тя едва удържала силата на Ветровете, без да се събори. Трудно живеели майката и сина, Ала Абу не искал и да чуе за работа. Спял, мързелувал, докато майка му от сутрин до вечер Слугувала по чужди къщи. Ох, сякаш сам Бог е против Мен. съм се прибрала още, а той бърза да Изпрати дъжд и мълнии по пътя ми. Ох, ох, добре, че не съм далеч от Дома. Олеле, хора, Помогнете! Ти, майчице, къде си? Това е Абу. Защо ли се развикал така? Какво може да се е случило? Майка, къде си, майчице? Хора, сру--срути се. Къщата се срути. Ами сега? Къщицата ми наистина е рухнала. Затрупан съм. Загивам. Абу! Загивам. Сине! Ей ме тук. Сине, къде Тук пред развалините. Ох, слава на Бога, нищо ти няма. И навесът за дърва не е пострадал. Ох, ела, ела там на, на заветите на сушина Ще идем. Хайде, синко, хайде, сине. Ела и ме пренеси. Пренеси ме. Ай, ама че гореще. Краката ми не държат от умора, а той пренеси Ме. Хайде, Абу, хайде. Добре. Добре, ще се примъкна някак. Ако Знаех, че така ще се уморя, Нямаше да се местя. Слушай, Слушай, Абу. Така повече не може. Досега поне имахме покрив над главите си, Но И без него останахме. Трябва нещо да направим, да скърпим къщицата някак. Ти, Ти трябва да помислиш за работа. Да, на мен и тук ми е добре. Ъ, да работя не искам. За какво да се моря? Не мисля за себе си, сине. За тебе ми е грижата. Слушай. Чух, че шейх Абул Музафар ще пътува с Кораба си за Китай. Скатала съм пет сребърни дирхама. Ще ти дам тези пари, А ти иди и го помоли да те вземе И тебе. Не вярвам на приказката ти. Казват добър бил и помагал на бедните. Вземе ли те хубаво ще бъде. С дирхамите ще купиш стока, ще я продадеш, Ще спечелиш. Не, не за мен. Китай е далеч. Не идеш ли да се примолиш на Абул Музафар Няма да те погледна, Абу. Не ще ти дам нито да ядеш, нито да Пиеш. И какъвто си мързелив, като бездомно куче от Глад ще умреш. Много пъти тая е говорила, но Сега Май ще изпълни заканата си. Е, Ще идеш ли или не? Помогни ми да стана тогава. Когато стигнали брега на морето, корабът тъкмо щял Да отплава. Примолил се Абу Мързеливият на шейха да го вземе. Майка му и тя паднала на колене пред него И през сълзи му за разказвала тежката си участ. Смилил се шейхът и взел Абу на кораба, Ала го пратил на долната палуба, където били По-бедните търговци и моряците, да помага с каквото Може. Колко дни и колко нощи плавали никой не знае. Но една сутрин радостни викове събудили мързеливия Абу. Земя, земя. В далечината виждам земя. Е, Китай е това. Ето и картата го показва. Китай ли казваш? Да, Та ние сме пристигнали. Слава на Бога и този път благополучно. Хей, Китай, Китай. Пред нас е Китай. Китай. Какво п сте се развикали бе? Събудихте ме. Чувате ли мързеливия? Викали сме. Не стига, че по цял ден се крие, Спи по кътчетата и работа не похваща. Я, я да го хвърлим през борда. Хайде де. Бързо. Без полза от него нямаме. Хайде. Само това не правете. Само това. Не мога да плувам. Хайде, хайде. Хей. Спрете, спрете! Недейте го хвърля. Вече сме в пристанището, пък и дотрябвало ни е На грешник като него и да берем греховете. Така е то, ама... Да, да, щом ръцете му не работят и устата Му да мълчи. Какво? Дума повече няма да обеля. Ням като риба ще бъда. Хайде всички в лодката. И ти, Абу. Слизаме на брега. А, Не. Нямам аз работа на брега, Тук на кораба ще остана. Мързите, ама няма да те оставя. Ама тъкмо сребърните си дирхами ще похарчиш, Абу. Няма да ме оставят. Ще трябва да отида. Ама погледни бе, погледни само как там гъмжи от Народ, а? Ида. Ида. Хайде де. Ида. Хайде Де. Коприна, коприна. По-ласкава от злато. Смокини. Има какво да се купи оттук. Има какво да се купи, момчета. Има, има. Е, верно, има, има, ама не е По кесията ни. Винеta. Ама Винеta. По-хубава ваза от тази не съм срещал. Ама купувате ли, господине? Купувате ли я? Да, ще я взема. Дай си ръката. Ей така. Е. Върви, върви, върви да вървим. Нека видим целия пазар. Те нека вървят. Аз ще си полегна малко под сянката на онази Шатра там. Че какъвто е пек. Купувайте, купувайте, купувайте. А И слама нахвърляна има. Излъгал съм се. Тия маймунски крясъци от шатрата няма да ме оставят Да мигна. Я поне да ги видя. Сто пъти проклети бъдете. Ооо, един път да се отърва от вас, Да ви продам. Това сигурно е собственикът им. Оставете я, проклетници! Чакате само да се обърна и веднага се нахвърляте Връз нея. Съвсем я проскубахте. Такава на кого ще я продам? Оставете я, ви казвам. Горката маймуна, Горката маймуна. Косъм наистина не е останал по нея. Още малко и другите ще убият. А дали, Дали да не я купя? Тъй и заръката на майка ми ще изпълня, Без да става нужда да обикалям пазара. Хей, хей, хей, хей, хей, ти какво искаш? Кой те пусна в шатрата ми? Аз само така. И гледам. И гледането пари струва. За това или плащай, или се махай. Ще се махна. Но Да те питам искам. Казвай по-скоро. Ще ми продадеш ли една маймуна? Още не съм ги приготвил за продатм, Но Ти Почакай, почакай. Една мога да ти дам. Е, онази там малко е проскубана. Е, тъкмо нея искам. Колко ще ми вземеш? И, а ти колко даваш? Седем сребърни дирхама. Е, това са всичките ми пари. Тя струва десет, но И за седем ще ти я дам. Значи глупак. За нея не бих взел и един дирхам. Давай парите и взимай маймуната. Хайде. Като се върнали на кораба и видели проскубаната Маймуна, и търговци, и моряци до един се присмели На Абу мързеливия, че дал всичките си пари за Нея. Отплавали в открито море, ала не престанали да Закачат Абу и да му се присмиват. След няколко дни хвърлили котва до неголям остров да Търсят перли из морските дълбини. Но пак само за Абу и за маймуната му Говорили и се превивали от смях. Едва когато гмурците се хвърлили в морето да търсят Перли и маймуната скочила след тях, Всички занемели от почуда. Еее, горкият Абу повече май няма да я Види. Не съм чувал маймуна да умее да плува. Ама мислиш, че го грижа за нея? Ами, където отишли дирхамите му, Там е маймуната. Мързелът и на ума пречи. Някои от гмурците излязоха. А, пак нищо не са извадили. Защото и този път лошо място за гмуркане избрахме. Ами затова е. Маймуната. Вижте маймуната. небеса! А! Не само че не се е удавила, ами и Перли от морето извадила. Чудно! Толкова много. Къде ги намери? Или всичките Мои? Хайде де. Смейте Се. Защо сега не се смеете? Дадено. Или моята маймуна ви смая. Такива перли И толкова много Ха не сте виждали. Не ми харесва това. Тази маймуна крие някаква тайна. Ами тайна. Тайна бе, Късмет. Късмет има този мързеливец Абу. Какво става? Какво става? Какви са тези викове? Ох, негрите, негрите канибали. Това са негрите канибали. Ето, вижте малките им лодки ни обграждат отвсякъде. Тревога, бийте тревога Котва, вдигай котва. Как не забелязахме, че това е техният остров? О, Абу е виновен. Той маймуната му отвляко вниманието ни. Стига. Ето, стягат, стягат обръча. Стягат обръча. Боже Господи! Обградени сме отвсякъде. Пленът ли не дойде, ще ни изядат. Скоро ще са на кораба. Всеки да се спасява кой как може. Ей, Абу, Абу, не се излежавай, Ами бягай, мързеливецо. Не виждаш ли, че канибалите са вече на кораба? Канибалите са на кораба. И наистина негрите канибали с извадени копия и Пъргави като котки били вече на кораба. Пленили и вързали всички, дори и самия шейх Абул Музафар. После ги откарали на острова при своя цар. Няма ли да се поклоните, обречени? Поклон, поклон, царю. Поклон. Харесвате ми. И месце, и тлъстичко има по вас, Но малко преди вашия Пленихме друг кораб. Олелеле. Та съм сит и вас Ще оставя за утре. И това ако не е късмет. Оле, олеле. Проверете здраво ли са вързани. А утре, Утре ще пируваме. Колко тясно и тъмно е тук. Не ни остава да живеем много, та да търсим Удобство. А е тъмно, защото е нощ. Най-удобното време за бягство. Бягство, бягство. Така здраво сме вързани. Как завиждам на Абу. Боже, дори и сега спи. Чудно къде се дяна маймуната Тайна някаква крие тя. Помнете. Какво има? Кой е? Кой е? А, а ти ли си, Маймунке моя? Е, Хе, Ама ти ме отвърза. Браво на теб! Хе, маймуната. Видяхте ли? Отвърза Абу. Хайде, Хайде, сега ми помогни да отвържем и другите. Хехе, спасени сме. Стигнем ли кораба, ще отброя на Абу хиляда златни Динара. И аз, и аз, и аз. Казах ви тайна някаква крие тази маймуна. И без да вдигат шум, всички се измъкнали от Колибата. Скоро били на кораба, А изгрева посрещнали в открито море, Далеч от острова на негрите канибали. Тогава и моряци, и търговци всички броили на Абу По хиляда златни динара, а шейх Абул Музафар му Се отблагодарил, като му дал десет пъти по хиляда Динара. Абу станал толкова богат... Че когато пристигнали в Басра, не можал сам да Пренесе скъпоценния си товар, та се наложило и Маймуната да дърпа след него един сандък, Пълен догоре със злато и перли. Абу, Сине, Жив останах да те рита. Товара ми. Него виждаш ли? Ей, добре, че ме послуша, Абу. Сега вече си богат. Сега вече си много богат. Друг вече Ще стане живота ни. Тъй, тъй. Беднотията ще забравим. Охолно ще заживеем. Сине. А ти Няма да слугуваш. Ех, сине. На нос ще ни принасят. Топло ли е с щраусови пера ще ни разхлаждат. Студено ли е до огъня ще ни принесат. Не мислиш хубаво, Абу. И парите като снегът напролет бързо се топят. Много са. Лесно няма да се стопят. Изгони мързела от себе си, Абу. Стани търговец, та и богатството си ще умножиш и На почитта на хората ще се радваш. Напразно ме учиш. Зная аз как по-добре се живее. А, Маймунке, ах, маймунке! Добре, че с твоите дирхами купих тази маймуна, Майко. Тя ме направи богат. Но Какво й стана? Върти глава, Мята се. Абе о, хо, хо, хо! Абу. Чу ли? Чу ли? Тя проговори човешки глас. Слушай, нечестива сила се е скрила в нея, Сине. Затова по-скоро се отърви от нея. Ти не слушай майка си, Абу. И не се бой от мен. Аз съм джин. И дойдох при тебе, за да те направя по-богат. Направи ме наистина. Но сега Аз съм намислил нещо, което ще те направи Още по-щастлив. Аз ще те оженя за девойка по-красива И от ясен месец. Хубавица казваш. Да, да, да, да, да, да. Утре да облечеш Най-скъпите си дрехи. Дай да възседнеш мулето с позлатеното седло. Скъпи дрехи още не съм си купил, а и Муле с позлатено седло нямам. Ето, вече имаш. Сега чудеса иска да те прелъже маймуната, Сине. Не се плаши. А кажи, прилягат ли ми новите дрехи? Хубав момък си ти, Абу. Аз вярвам, че и хубавицата ще те хареса, Но първо трябва да идеш на пазара за зърно. Там ще питаш къде е къщата на най-богатия търговец. Да, и намериш ли ще влезеш при него и Ще му кажеш, че си дошъл да искаш ръката На дъщеря му. Ох, сърцето ми подсказва. Не те подучва за добро, синко. А пък, пък ако богатият търговец ти отговори, Че ти не си от знатен род, хехе, Би тогава му дай хиляда златни динара. А поиска ли ти повече, дай му и го Спечели на твоя страна. Надвил леността си Абу и отишъл при търговеца. Отначало богатият търговец не искал и да чуе да Даде дъщеря си на човек, който не е от Знатен род. Но като видял с колко много пари разполага Абу И как богато е облечен, си рекъл. Парите заместват знатния род. И се съгласил да даде хубавата си дъщеря на Абу. А аз си спомних песента. Сладкодумен мъж е този, който има куп пари. Гледат го в устата всички. Хората го сочат с пръст. Но да нямаше богатство, щеше да е като ням. Щом богатият говори, всички казват "Той е прав." Ако бедният продума, "Лъжеш" ще дочуе той. Те езика са за този, който търси блага реч И оръжие за всеки към победа устремен.