Абаносовият кон -част 2

Щастливи принцът и принцесата се издигнали високо в Небесата на път към царството на Сасанидите. Това царство, Шахрияр сигурно си спомняш, Било владение на бащата на принца. Горкият цар, той смятал сина си вече за мъртъв И ден и нощ го оплаквал. А мъдрецът, който му подарил абаносовия кон, Сякаш вдън земя бил потънал. Къде ли не го търсил царят, за да го Накаже, но от него нямало и следа. Нали мъдрецът бил стар, Шехерезада, Сигурно е умрял. Не, Шахрияр. Предвидлив и хитър бил старият мъдрец. Знаел, че ако нещо се случи с принца, царят Ще го погуби. Затова побързал да се махне от Двореца колкото се може по-скоро. Сменил скъпите си одежди с дрипи и така минал През града. Не вървял много и стигнал до една гора. Харесала се тя на мъдреца, затова се заселил в Нея. А принцът и принцесата? И тяхното пътешествие из въздуха било към своя край. Щом съзрял стените на родния си град, Принцът завъртял винта от лявата страна на Абаносовия кон и той започнал да се спуска плавно Към гората. Кацнал съвсем, съвсем близо до Скривалището на мъдреца. Колко красиво е тук, нали, принце мой? О, ти не си видяла поляните и цъфналите градини В двореца на баща ми, принцесо. Тогава да вървим. Не, не, не искам да влезеш В града ей тъй, сякаш си девойка от незнаен Род. Аз сам ще ида и ще се върна Да те взема с царска свита, както подобава. Не ме оставяй тук сама. Ще ти донеса и нова премяна, Златоткана, Като за царица. Главата ти ще украся със златна диадема, Макар че ти и без нея грееш като слънце. О, принце, Сърцето ми подсказва, че нещо лошо ще се случи. Не се страхувай, скоро ще се върна. Принцът замина и остави това чудце тук Само в гората. Тъкмо сгоден случай да си отмъстя на царя, Задето не ми даде дъщеря си за жена. Ще взема тази гълъбица. По красота тя стократно превишава дъщеричката на Царя. А и конят ми е тук. Моят вълшебен кон от абаносово дърво. Принцът и него ми остави. Какво по-хубаво от това? Ооо, Но къде съм тръгнал с тези дрипи? Не мога с тях да се явя пред тази Хубавица. Ще трябва да изровя дрехите си от златна Като слънцето коприна. Птици мои сладкопейни. Запя. Вий свободни сте и волни. Принцесата Бързо крила разперете. Принца по-скоро върнете. О, да го върнат те няма да могат. Реч човешка птици не говорят. Твоят принц ще бъда аз. Хубавице с чуден глас. Ех, поточе бързоструйно, колко, Колко си ми нужно! Принца, моля те, настигни И тук при мен го върни. Потокът в свое русло си тече. Широкия друм не ще пресече. Твоят принц ще бъда аз. Хубавице с чуден глас. О, прекрасна хубавице! Радост за очите на всеки Е Да те зърне. Но кой си ти? Роб. Твой роб, господарке, И пратеник на принца. Той ме изпрати при теб и ми заповяда да Те отведа в двореца. А къде е принцът? Нали сам той трябваше да дойде да ме вземе. Той, принцът с царската си свита. Да, трябваше, Но важни държавни дела го задържаха. Колко грозен и неприветлив е този старец. Но защо тъкмо него намери да изпрати принцът? Прости ми, но отгатнах мислите ти, Господарке. Питаш се защо тъкмо мен, Грозника, е изпратил принцът, нали? Не се оставяй да те излъже неприятната ми външност. Аз съм щедър, дори прекалено щедър. Благодарение на мен принцът намери теб, Хубавице. Нищо не разбирам. О, Но принцът много те обича, красавице, И на никого не вярва. Та затова изпрати мен стареца. Е, щом е тъй, Да вървим. Но не виждам с какво ще ме отведеш. Принцът ми заръча да яхнеш коня, С който те е довел. Но аз не мога да го яздя сама. Той е необикновен. О, аз също зная тайната на аваносовия кон, Господарке, затуй двамата ще го яхнем. Ела, седни при мен. Не, не, не искам. Ти върви. Ама... Пък аз сама ще намеря двореца. Как? Какво говориш? Как така ще те пусна сама? Та аз главата си отговарям за тебе. Не, не. Ела, не се страхувай от грозотата ми. А така. Сега ще завъртя винта от дясната страна на коня. Ех, какво като съм грозен и стар, Вместо принц наперен или важен цар. Щом умът ми по-сметлив е като на дявол жив И помага ми смета. Да изчезна без следа, да намеря своя кон. Коня дървен микрокон. И да ида там, където пожелае ми сърцето. При това на стремената с хубавица непозната. Ех, какво като съм грозен и стар, Вместо принц наперен или важен цар, Или важен цар. Ето го градът И дворецът се показва. Колко красив е наистина! Но защо продължаваме да летим? Защо не се спускаме? Къде ме водиш? Аллах ми е свидетел. Самият аз още не зная. Нима онова, което ми каза за принца, е лъжа? По-добре ще сториш да го забравиш принца, хубавице. От днес аз ще бъда твоят принц. Но кой си ти? И как смееш да ми говориш тъй? Не, не се гневи. Аз съм стар мъдрец и онова, което ти казах, Беше само една хитрост, За да те примамя, красавице. И успях. Сега, о, сега вече си моя. Моля те. Моя. Много те моля. Моя. Смили се над мен и ме върни там, Откъдето ме взе. Или ме пусни, Пусни ме да си вървя. О, не! Самият Аллах ще потвърди, че такава глупост никога Не бих сторил. Но, но ти, голубице, имай доверие в мен, Аз ще ти бъда много по-полезен, отколкото твоят Принц. Какво ми... О! Какво ще правя сега? Загубих и принца, и любимия си баща. Не Защо оплакваш съдбата си? Но не, скоро ще ти мине. Ей now, стигнахме земята на гърците, А тя по цял свят се слави с красотата Си. А, а. А, А, ето кой подмами хрътките и подплаши конете ни. Един мършав хром старик. Слушай, ей, слушай! Как посмя, нещастнико, да дойдеш в гората, В която аз, царят на гърците, ловувам? Ще те убия. Не, смили се. Не, не, не обтягай лъка си, велики царю. Аз идвам от далечна страна, от страната на Сасанидите. Царю, той не сам. С него има девойка. При това не каква да Е, а напета, чудна хубавица. О, да. Наистина. Наистина, наистина под слънцето едва ли има друга Като нея. О, това е жена ми, велики царю. Имай милост над нас, пусни ни да си вървим. Не, не, не вярвай на думите му, Царю. Шът! Аз не съм негова жена и доскоро Нищо не знаех за него. Той ме отвлече насила и с хитрост. Не. Така ли? Недей, недей се подлъгва, глупо. Нежната й хубост. Тя лъже. Жена ми е. Не, не, не, не. Сърцето ми подсказва, че девойката говори истината. Имаш право, господарю. И аз тъй мисля, царю. Тя като говори, в очите те гледа, докато старика Обратното прави. Признай си, признай си, Старче, лъжецът си ти. Признай си. Смили се, царю. О, не, от мен не чакай милост. Измамата и подлостта наказвам Със смърт. Магьосник изкусен като мен не се среща тука всеки Ден. Имай милост, пощади ме, отплатата ще Уредиме. Магьосниците не обичам, на тях не мисля да разчитам. Цар съм аз, седя на трон. Думата ми е закон. Прости на стария глупак, ма избърках пак, Ма избърках пак. Виждам, не тачиш хитростта и гордо си робуваш на Честта. Прости на стария глупак. Ма избърках пак, ма избърках пак. Прости. О, Царю, и аз те моля, смили се над него, Защото, повярвай ми, и него са лъгали, Пък и виж колко е стар. Добре, Добре, нека бъде така, както искаш ти, Прекрасна девойко. Хей, хей, слуги! Какво ще заповядате, господарю? Удерете на мъдреца измамник стото яги по... И го затворете в една от тъмниците на двореца За толкова дни, колкото му остават да живее. А ти, хубава девойко, Съгласна ли си да ми станеш жена? Аз, царю... Господарю, девойката стана по-бяла от платно. Блясъкът в очите й угасна. Ресниците й се спуснаха. Какво чакате? Какво чакате? По-скоро я вдигнете и отнесете в двореца. Нека глашатаите разнесат царската ми заповед. Всички знахари на часа да дойдат в двореца. Но нито един от тези знахари, Шахрияр, Не успял да помогне на принцесата. Тъкмо обратното. Тя като свещ се топяла в постелята си. Ехи, не само царят на гърците тъгувал за нея, Но и Сасанидският принц. Още щом видял, че принцесата я няма на мястото, Където я оставил, той тръгнал да я търси по Широкия свят. Преплувал десет реки, превалил десет планини, Скъсал десет ката дрехи, изтъркал десет чифта Обувки, Докато най-сетне стигнал царството на гърците. Отчаян и уморен, принцът спрял в една Странноприемница в края на главния град да отпочине. Да ви е сладко яденето, добри хора. По-леншите в живота, щом на софрата ни сварваш. Да беше тъй, ама... Ама не. Какви са грижите ти не знам, Но видът ти наистина е кахарен. Всеки сам, всеки сам най-добре знае какво, Ах, какво сърцето му желае. Сърцето желае, ех, да желае, но какво Му носи деня то не знае. Да, то не знае. Радост и щастие чака май всеки, Но към тях, но към тях водят пътища нелеки. Всеки сам, всеки сам най-добре знае какво, Ах, какво сърцето му желае, какво, Ах, какво сърцето му желае. Виж какво, я по-добре седни при нас, хапни си, Пийни си. Може да ти олекне. А? Е така, ама аз да ви кажа от Грижи човек не се отървава лесно. Право казваш. Щом и нашият цар, царят на гърците, Не можа да се отърве от тях. Ей, колко време мина, а незнайната хубавица, За която иска да се ожени, още е болна. Болна, болна, ама хубостта й пак греела като слънце. Да. Разказват още, че грозният Сасанидски мъдрец, Който беше с нея и който царят затвори в Тъмница, умрял. А, умрял. Да. Какво? Какво говорите? Сасанидски мъдрец, незнайна хубавица. Нищо не разбирам. Ясно, не си оттук, Млади момко, и затова не знаеш, Че преди време царят ни намери в гората една Чудно хубава девойка заедно с един мъдрец измамник. Тъй, тъй казал, че девойката му е жена, Но не било вярно. Отвлякъл я бил. Точно така. Отвлякъл я. Дъждету, а нашият цар го затвори в Тъмница. Там казват умрял. Аха, да, да. А девойката се разболяла. За какво страда никой не знае. Бере душа горката, но дума не продума. Забрави да му кажеш за коня, стопанки, За абаносовия кон. Истинско чудо. Само дето не може да препуска. Дърво. А мъдрецът искаше да излъже царят ни, Че бил вълшебен. Еее. Жалко за девойката. Най-добрите знахари минаха през двореца, Но никой не успя да й помогне. Жалко. О, това е тя, моята принцеса. А близо ли е дворецът, добри хора? Ще ти го покажем. Млади момко, къде хукна? Ама къде тръгваш? Дали видя си знахар? Дядо ми беше, та от него поучих някои неща. Ще ида в двореца, може пък да успея да Помогна на девойката. Сбогом. Велики царю, дошъл е един млад странник. Стои пред портата на двореца. Повтаря някакви странни заклинания. Не разбирам какво иска. Доведи го при мен. Слушам, царю. Девойката красива топи се и загива, Без да знае, без да знае какво за мене Тя е. Може да си силен, умен и напет. Пари и земи да имаш безчет, но сам да Си, да тъгуваш, да обикнеш някого силно Само когато сънуваш. Може да си беден, гърбав и сакат, Да нямаш пари, да нямаш палат, Но в света за тебе да има едно сърце. Една девойка мила, Наречена Любима. Девойката красива топи се и загива, Без да знае, без да знае какво за мене Тя е. Пентифора, Дора, Конус монус, абра кадабра. От Коя страна идваш и как се казваш, Страннико? О, царю, Името ми е персийско, а родината Персия. А какъв занаят упражняваш и за какво си дошъл В този град? Аз съм човек на науката и Се занимавам с лечителство. При мен в двореца има една девойка. Болна е от неизлечима болест според другите знахари И лечители. Каква е тази девойка? Произходът й знаеш ли го или поне от коя Страна идва? Не, не, не зная нищичко за нея, Освен че я намерих в гората с един мъдрец И един кон, но не истински, а дървен. Мъдрецът умря. А конят? Конят здрав ли е? Стои в гората непокътнат и Недокосван от никого. Но да не губим време. Ела да видиш болната Девойка, лечителю. Ето я моята принцеса. О, велики царю! Само лековити билки и отвари не ще могат да Й помогнат. За да оздравее напълно, Тя трябва да възседне за последен път коня от Абаносово дърво. Така сторената и магия ще се разтури. Затова иди и нареди да докарат абаносовия кон пред Двореца. Отивам, отивам, лечителю, всичко, Каквото кажеш, ще направя, ти само я излекувай. Излезе. О, принцесо моя, хубавице ненагледна. Отвори очите си и виж, това съм аз. Принце мой! Ох, Защо не стане истина сънят ми? О, този път, повярвай, не сънуваш. И чуй какво ще трябва да направиш, за да Бъдем отново заедно. Върне ли се царят, Аз ще те взема на ръце и ще те Изнеса на площада, а щом те сложа на гърба На абаносовия кон, ти погледни възторжено царя. В този миг и аз ще бъда вече на Гърба на коня. Готов ли си, лечителю? Абаносовият кон е пред двореца. Щом всичко е готово, да вървим, Царю. Изнасят безжизнена прекрасната девойка. И този знахар не е помогнал. Неизлечима е нейната болест. Чудно защо я положиха на гърба на абаносовия кон? Погледнете я. Тя очите си отвори. Да, отвори ги. Усмихва се на царя, А той от радост не може крачка да направи. И знахарят възседна коня. Полетя. Конят полетя. Знахарю, знахарю, върни ми девойката, А в замяна ще ти дам каквото пожелаеш. Тя е моя царю, И оттага в мен се беше разболяла. Но чуй, Ела в царството на Сасанидите. Там царят, баща ми, с радост ще ти даде Най-малката ми сестра за жена. Ела и сам откъсни това прекрасно цвете. Самотен бил царят на гърците Шахрияр И затова начаса поел пътя към царството на Сасанидите. А когато пристигнал там, сварил целия град украсен и Празничен. Царят веднага се досетил, Че поводът е сватбата на принца и принцесата и Побързал да се яви в двореца. А когато видял най-малката царска дъщеря, Веднага я обикнал и поискал да се ожени за Нея. Царят на Сасанидите дал благословията си и двете Сватбени тържества се сляли в едно. Царят наредил още да изгорят абаносовия кон. Всички одобрили решението му, защото смятали, Че той е причина за тревогите им, Без да знаят, че той, абаносовият кон, Ги е събрал и направил щастливи. Това е Краят на приказката, Шахрияр. А и първи петли пропяха. Приказката наистина беше чудна, Шехеразада. Сега и аз като теб мисля, че да се Издигнеш високо над всичко земно е прекрасно. Не е трябвало да изгарят абаносовия кон. Хората ще полетят, Шахрияр. Вярвай в това.