Абаносовият кон -част 1

Под звездите източни съм се родила. В една страна прекрасна И далечна. А съдбата Странна участ ми е отредила. Името ми да се помни Вечно. И докато слънце грее над земята, Гласът ми Като птицата крилата Да лети, лети над снежни върхове, Пустини, Цветни долини, Морета сини. И като вятър Тихо, тихо да нашепва Приказки като живота стари. С прости думи Истината да прославя. На доброто Път сред хората да Стори. Летял ли си във висините, Шахрияр, Като птица, разперила криле, устремена нагоре и все По-нагоре към извора на светлината, Към слънцето? Сигурно е прекрасно. Може би наистина е прекрасно, Но как ти хрумна тази мисъл, Шехеразада? Хората не могат да летят. Така е. Но аз вярвам, че някой ден те отново ще Полетят. Ще измислят вместо вълшебен кон нещо друго и пак Ще се издигнат в небесната синева. Но за какво говориш, Шехеразада? Какъв е този вълшебен кон? О, да, ти не знаеш. Има една чудна приказка за него. Разкажи ми я, Шехеразада. Добре, Шахрияр. Живял някога в стари времена велик цар, Могъщ и от известно потекло. Той имал три дъщери, които приличали на греещи луни И на цъфнали поляни. И син, който приличал на месеца. Един ден при царя дошли трима мъдреци с три Различни подаръка. Царят много се зарадвал и обещал да им даде Дъщерите си за жени. Първият от мъдреците носел златен паун, Който всеки път, когато изминал един час от деня Или нощта, започвал да маха с криле и да Издава звуци, подобни на песен. Вторият извадил от пазвата си месингов рог. Той също бил вълшебен, можел да разпознава всеки Враг, дръзнал да мине през градските порти. Тогава рогът започвал силно и мощно да тръби в Четирите посоки на света. А третият... Поклон до земята, велики царю! Ето и моят подарък Кон от абаносово дърво. Той може да отнесе всеки човек, който го яхне, В която страна пожелае и в най-близката, И в най-далечната. Като гледам колко е масивен и тежък, Си мисля, че е невъзможно да полети. Иначе е красив. Така, както виждаш, че красив, царю, Ще видиш и как плавно се носи из въздуха. Но Преди това трябва да изпълниш обещанието си и ми Дадеш дъщеря си, най-малката, за жена. О, царю, баща си ми и зная, че не Си способен да сториш такова зло на малката ми Сестрица. Другите двама мъдреци не бяха грозни, Не бяха и стари. А виж, погледни този хром Старец. Тъй е, сине. Но нали вече дадох дума да го сторя? Ах, дадох я, преди да съм го зърнал още. Но ти не знаеш дали конят може наистина да Лети или не. Добре, че ме подсети, сине. Чуй Какво ще ти кажа, мъдрецо. Аз проверих вълшебната сила на златния паун и на Месинговия рог, но на коня още не съм. Затова и дъщеря си няма да ти дам. О, щом е тъй, ела и сам провери вълшебната Му сила, царю. Хохо, аз съм стар, Много стар съм вече. Нека това сторя аз вместо теб, татко. Така е най-добре. Синът ми, принцът, ще провери дали конят е вълшебен Или не. А така. Възседна ли го принцът? Възседнах го, но той и не помръдна от мястото Си. Не бързай. Преди това трябва да завъртиш ей Този винт. Тъй де, на дясната му страна. Завъртя ли го? Конят разпери криле. Ах, той наистина полетя. А ти не ми вярваше, царю. Е, вижте, Вижте, аз летя, Летяяя. Няма нищо по-хубаво от това да полетиш, Да станеш Пленник на вятъра и да се издигнеш високо над Земята, Да стигнеш едва ли не Слънцето, А вечерта Звездите. Мисля, че никога няма да ми омръзне да се Рея като птица в небесния простор и като нея Да се спускам на земята само когато съм гладен Или жаден. Виж ти, Забравих да попитам мъдреца какво трябва да направя, За да се върна на земята. Ха ха, ами да. Ами да, от лявата му Страна има още един такъв винт. Ще го завъртя, пък, пък каквото ще да става. Спуска се. Конят плавно се спуска към земята. А сега ще завъртя отново винта от дясната му Страна. Като стрела от лък, изстреляна в простора И аз летя към слънцето все по нагоре. И вятър свисти край мене, сякаш пее. Просторът син прегръща ме и ме люлее. Конче дървено лети, лети Като облак лекокрил си ти. Спускаш се, издигаш се и пак с криле Припяваш трака трак, трака трак, Трака трак, трака трак, трака трак, Трака трак. Ех, че хубаво! Ту политам нагоре и все по нагоре, Ту спокойно и плавно се спускам надолу, После пак нагоре. Но Като че ли огладнях. Ще се спусна. Мръкна се и по-разумно ще бъде, Ако пренощувам на земята, отколкото във въздуха. А! Точно под себе си виждам град. Прекрасен град, потънал в зеленина, С безброй розови градини и смокинови горички. Те ще ме приютят. Или не? Насред града има палат, а между двете му най-високи Кули Тераса. На нея ще кацна. Ах, Дотук добре. Вече съм на терасата, но къде да намеря храна? Не може в дворец като този да няма. Само трябва да внимавам Да не ме забележат. Каква е? Каква е тази прекрасна музика? И светлина. В дъното на градината Съзирам светлина. Запалени факли осветяват езеро и полянка край него. В средата на полянката, зад копринен балдахин е Седнала девойка. Близо до нея стои по-възрастна жена. Нямам си брат, нито Сестра, а и ти моя дойке Оставя. Няма с кой да си играя. Зла е тази участ, зная. Ти, принцесо, помисли. Май порасна за игри. Стана хубава девойка, стройна, Тъничка като полка. Времето бързо Изтече. Вярно, голяма съм вече. Ала искам пак да пея, да играя, Да се смея. Ти, принцесо, помисли. Май порасна за игри. Виж след някой ден и друг знатен момък ще Ни дойде тук. Виждам, виждам. Румени станаха страните ти, принцесо, Но това, което ти казах, е истина. Ще ти открия дори една тайна. При царя, при баща ти вече идва един момък Да иска ръката ти, но той го отпрати. И добре направи. Грозничък беше. О, Аллах! И сестрите ми се славят с хубостта си, Но хубостта на тази девойка е несравнима. Блести като роса в ранна утрин. Страните й са розови, Очите кадифени, Ресниците като ветрило са се разперили над тях. Ох, какво да правя? Аз трябва да я заговоря, пък Пък дори и дойката да ме прогони. Прекланям се пред красотата ти, Принцесо. Не, не се плаши от мене. От днес твой верен роб ще бъда. Сърцето ми за теб ще бие само. Но кой си ти, прекрасни момко? Ако ти си бил този, който е искал ръката Ми, то баща ми е излъгал и себе си, И мене. Ти не си грозен. Тъкмо обратното. Не, не, не, Не е същият, принцесо. Този момък е красив като пълна луна грее пред Очите ни, пък сигурно е и знатен, От богат и заможен род. По дрехите му личи. Ох, но да вървим по-скоро да се прибираме, Принцесо, че ако царят разбере. Почакай, дойке. Господарке, какво ти стана? Та ти не откъсваш поглед от него. А и той. Ах, царя ако научи! Остани при мен. Не си отивай, приказна принцесо. Да се прибираме, господарке. Ако ли не, Ако ли не, аз сама ще отида право при Царя. Да, да, върви, върви, върви, Дойке, Аз след теб ще дойда. Остани при мен. Ела със мен в живота мой. Звезда водител ще ми бъдеш И пристан тих жадувам След бурята на делника тревожен. Ще дойда с теб Дори и края на света да стигнем, Но тъгата си по роден дом от сърцето си Как да изтръгна? Ела със мен и цял живот Като орел ще бдя над тебе. Скръбта по родния ти дом Със обичта си ще пропъдя, Мила. Казах ли те, царю? Няма сила, която да откъсне принцесата от незнайния Момък. Ами ти сам видя и чу всичко, Нали? Видях, видях, видях и чух всичко. Но как е посмял? И къде са били стражите? Сигурно са спали и затова не са го видели. Ааа, Още сега ще заповедам да го оковат и да Го хвърлят в най-мрачното подземелие. Или не. Ще го убия. Още сега ще го Убия. Сега ще го убия. Сега. Сега. Сега. Не, вземай така бързо решение, царю. Ами момъкът по всичко личи, че е от богат И знатен род, пък отгоре на това е хубав. Ще повикам стражата. Крадец! Не. Аз чест нямам ли? Царю, имаш. Имаш. Ама виж, погледни ги само. Като два бели гълъба са, царю. Да, да, гълъби. Не виждам да има перушина по тях. Ах, какъв срам! Да не ме зачита той мене нито за цар, Нито за баща. Ще го убия. Ще го убия. Стража! Не, не, не, не, царю, царю, недей сложно, Моля те. Лошото винаги води след себе си по-лошо. Не, не, не. Стража! Стражи няма ни тук, ни там. Къде ли са и това не знам. Май те от мен се не боят, а съюз С младите кроят. Тук сме, царю наш велик. Бяхме дремнали за миг, Но сънувахме те тебе, господарю мил, Как някъде е някой и нещо ти скроил. Ах, глупаци мързеливи, госпаланковци Бъбриви. На свидетел ми е сам Аллах. Искате да стана аз за смях, За смях. Но, господарю, най-добре чувам, Когато спя. Обзалагам се, че последната дума, Която казахте, беше кроят. Е, аз не съм сигурен чак толкова. Виж ги ти, безделници соналиви. Затова ли ви взех със себе си? За да спорите с мен какво съм казал, какво Не съм казал? За какво? Не, не. И вас ще ви хвърля в тъмница. Но преди това идете, хванете онзи, Дето стои до дъщеря ми и я е хванал За ръката дори. Оковайте го. Веднага го оковате с най-тежките вериги и го Хвърлете в подземието на замъка. Царю мил. А утре, аха. Утре пред очите на всички ще наредя да го Обесят. Смили се, господарю, Ти имаш добро сърце, Златно сърце. Царят наистина имал добро сърце, Шахрияр. И макар понякога да се правел на лош, всички Го обичали. Но този път той наистина изпълнил заканата си. Окован, принцът бил затворен в най-мрачното подземие На двореца. Никой не знаел дали царят ще прости на незнайния Момък обидата, която му бил нанесъл, Като не зачел бащината му и царска власт. Или ще нареди наистина да го обесят. Едни съжалявали момъка, други пък били на страната На царя. Едни смятали, че царят ще го обеси, Други, че ще го пожали. Ами принцесата, Шехеразада? Принцесата ли? Нея царят затворил в най-отдалечената част на Двореца и не пускал никого при нея, Освен дойката. Но чуй какво станало по-нататък, Шахрияр. Погледнете, погледнете! Извеждат момъка от подземието. Махнали са му оковите. Какъв красавец е само, сякаш майка не го е Раждала. Царят май ще изпълни заканата си. Кажи Какво е последното ти желание, Момко? Да се простя с принцесата и И с коня си, царю. Хм. Хубаво. С принцесата ще се простиш. Ще наредя да я доведат. Но Кон не видях да водиш със себе си кон. Той е на покрива на двореца ти, царю. Ей, че го каза. На покрива бил. Конят му бил на покрива. Той, той нещо мърси. Магьосник е и красотата му е дяволска. Вижте, вижте, вижте. Слугите на царя наистина водят Коня му. А, не го водят, ами го носят. И не е кон като кон, ами е дървен. Е, какво сега? Това ли е твоят кон? Да, царю, това е моят кон. Е, красив е. И от табаково дърво, Но трябва ти да го носиш, а не той Те. Не, а тихо, тихо. Сега чуй какво ще ти кажа. Магьосник ли си или не? От знатен род ли си или не? Не искам да знам. И ти прощавам всичко, но при едно условие. Вземи един кон от моите конюшни. Забрави дъщеря ми и по-скоро да се махаш оттук. Не, царю. Искам да зърна принцесата, дори ако това бъде за Последен път. Е, Ти сам си пожела смъртта, незнайни момко. Ето я дъщеря ми. Простете се. Смили се, татко. Не го погубвай. Без него аз не мога да живея. Ела, ела, Седни до мен на коня, принцесо. Така. А сега кажи. Желаеш ли да дойдеш с мен и да ми Станеш жена? Ти знаеш, скъпи принце, Че ще те следвам навсякъде. Тогава прегърни ме и се дръж здраво за мен. Дъщеря ми. Откраднаха дъщеря ми. Нали казах, Магьосник е. Ей на, накара дървения кон да полети. И аз си казах, царю, че лошото води след Себе си по-лошо. Сбогом, татко, дойке. Не тъгувайте за мене. Бих повярвала на всичко, само не и на това, Че със тебе, принце мой, аз ще полетя. На земя прекрасна ти, принцесо малка, Скоро знай, ще станеш пълна господарка. В палати златни, в розови градини ще живеем с Тебе ден и нощ, години. Бих повярвала на всичко, само не и на това, Че със тебе, принце мой, аз ще полетя. Бих повярвала на всичко, само не и на това, Че със тебе, принце мой, аз ще полетя. Бих повярвала на всичко, само не и на това, Че със тебе, принце мой, аз ще полетя.