Абу мързеливият и хубавицата (продължение)

Щом Абу Мързеливият и богатият търговец уговорили Всичко за сватбата, Слуги въвели хубавицата. Вдигнал глава Абу погледнал я И повече не можал да откъсне очи от нея. Тя наистина била чудно красива. Бяла като пълна месечина през четиринайстата нощ с Очи тъмни и дълбоки като кладенец, А устни все едно рубина върху пръстена на Соломон. От този миг съм пленник на хубостта ти и Твой роб, прекрасна. Ала и хубавицата, без да знае колко мързелив и Ленив бил Абу, се удивила на красотата му. Двамата не откъсвали очи един от друг. Съгласна ли си да станеш моя жена, прекрасна? Щом волята на Бога и на баща ми е Такава. О, колко силно я обичам аз. За нея мисля всеки миг и час. Газелата на моето сърце към мен лети И нейното лице, очарователно ме кара да заплача на Сетното търпение в здрача. Не мога да те позная, Абу. Преди време не ставаше от постелята. Сега не заставаш на едно място. Всичко, всичко сам подреждаш. Даровете за невестата сам такмиш. Очите ми нямат търпение да я зърнат отново. Слухът ми изнемогва от жажда да чуе нейния глас. Не е далеч мигът, когато тя ще стане твоя, Абу. Потърпи още малко. О, Тя от розата е по-прекрасна. Дали ще мога да ти се отплатя, Задето ми я подари? О, хо, хо, Ще можеш, Абу, стига да речеш Да изпълниш едно мое желание. Кажи. Като идеш да взимаш хубавицата от дома на Баща й, влез без никой да те види в Спалнята й. Под възглавницата ще намериш златен ключ. С него отвори сандъка, скрит под леглото. Най-отгоре има поднос със златни пари, А под него въ-въ-въ-вързан петел и Нож. Парите ще хвърлиш в кладенеца под прозореца, А петела ще го заколиш. П-п-после обърни сандъка с капака надолу. Много наистина ми искаш. Да помогна само на петела да не се мъчи Повече. Мен послушай, Абу. Не коли петела. Но и този път Абу не послушал майка си. И когато отишъл да вземе бъдещата си невеста Хубавицата от дома на баща й, сторил това, На което го била подучила маймуната. Заклал петела. Ала щом обърнал сандъка, Силен трясък сякаш разцепил и земя, И небе. Втурнал се Абу да търси хубавицата, Но от нея нямало и следа. Само някъде от много далеч, дали изпод земята или Някъде от небесата, дочул гласа й. Какво направи с мен, Абу? Нима не прочете в очите ми колко е голяма Обичта ми? Защо ме остави на джина, Абу? Тя вече моя, Моя. А ти Освен мързеливец си глупак, Абу. Взе, че ми повярва. А? Но кой си ти? Аз съм джин, Абу. Дявол. От шест години се мъча да открадна хубавицата за Себе си. Ала талисмана й, Завелият петел горе, ми пречеше. Тогава реших с хитрост да сторя това, Което със сила не успях. Като че ли се досещам. Ти си маймуната. Хаха, я виж, я виж, че ти не си Бил глупав, щом се досети. Превърнах се в маймуна И избрах теб, защото бях сигурен, Че с моите златни динари и с твоята красота Ще се харесаш и на алчния баща на хубавицата, И на нея самата. Стаку, Абу! О, ти, проклет дявол! Къде я отведе? Защо ми я отне? Змии. Бият се. Ааа, ала боят им е неравен. Едната е черна и огромна, другата бяла и мъничка. Ще й помогна. Свърши се с черната. Убих я. Бялата ще оставя Да ме ухапе. Хайде, ела, Ела, приближи се, миличка. Какво чакаш? А, не искаш? Май не трябваше да ти помагам. Не съжалявай за стореното, Абу. Ах, Не зная кой си, но Тръпки по гърба ми почват да лазят, Като те гледам. Уж на човек приличаш, А тялото ти със змийска кожа цялото е покрито. И четири очи имаш Две като нас на лицето и две На гърдите. Аз съм цар на белите, На добрите джинове И съм готов да изпълня всяко твое желание. Желанието ми е едно Час по-скоро да умра. Преди малко спасих една бяла змия. Как ли не я молих да влее малко отрова В кръвта ми. Ала не било писано. Още съм жив. Аз съм неин брат, Абу, И никога няма да забравя добрината, Която ни стори. Зная какво ти е сторил господарят на черните Джинове. Маймуната? Маймуната господар на черните джинове? Да, Абу. Но за отплата ще ти помогна да си върнеш Загубеното. Хубавицата ще е твоя, Абу. О, додето гълъбите гукат аз... Аз все ще ти благодаря. Еее, Ветровеее. Ветрове от север и юг, От изток и запад. Полетете. Бързо, по-бързо. Искам от моите джинове по света да науча къде Господарят на черните джинове е скрил хубавицата. Летете, ветровеее, Лететеее. От Години Нищо не съм чувал за него. И аз, и аз. Аз не зная, не зная, не къде е сега. Сега е само аз, неговникът. Но заповядаш ли, небето и земята ще обърна. Ще го намеря. Всичко е Напразно. Почакайте. Аз зная къде е този черен дявол. В медния град е хитрецът. В града, където никога не изгрява слънце и е Тъмно като в гроб. В него е скрил хубавицата. Ти си мой джин и искам след миг да Си при мен. Да, Царю наш. И наистина Само след миг джинът бил вече при тях. Абу седнал на гърба му и двамата се издигнали Толкова нависоко в небесата, че земята се изгубила От очите им. А звездите, звездите станали Големи колкото планини. Къде се намирали Абу хич и не знаел, Когато пред тях се появила прекрасна жена. Наметката й била обсипана с безброй малки светещи Звезди. Косите й, златни и къдрави, Също били обсипани със звезди. В пухкавите си изящни ръце държала копие, От което изхвърчали искри. Свършено е с мен. Това е краят ми. Защо? Коя е тази жена? О, Това е царицата на ангелите. А пък аз, макар да съм от белите джинове, Все пак съм дявол и тя ще ме прониже С искрящото си копие. Но нали всички джинове сте надарени с огромна сила? Пред нея и пред ангелите ние сме безсилни. Това били последните думи на белия джин, Защото в същия миг царицата на ангелите забила Искрящото си копие в гърдите му и го превърнала В пепел. Абу полетял към земята и паднал сред огромните вълни На разбушувалото се и страшно море. Една вълна го качила на гребена си, люшнала го И с все сила го хвърлила в морските дълбини. Жив ли съм? Къде съм? Жив си, Абу. Царят на белите джинове? Не, Не може да бъде. Той остана далеч. Не, Абу, аз съм. Вятърът донесе до мен предсмъртния вик на моя джин. Веднага разбрах, че е поразен от копието на някой Ангел. Само те могат да ни победят. И тръгнах да те търся. Морската бездна те поглъщаше, когато те съзрях. Успях да те грабна от ледената й прегръдка миг Преди да те завлекла на дъното. Докато гълъбите гукат, аз все ще ти благодаря. По-важното е ти да си добре, Абу. След това къпане съм по-бодър И по-силен, откогато и да било. Погледни тогава. Виждаш ли онези две планини в далечината? Само ден и съм там. Между тези две планини е медния град, Скрит от тях. В него никога не изгрява слънце. Затова и черните джинове, които мразят слънцето, Са го избрали за свой град. Наричат го Медния, защото в него всичко е от Мед. Само насред площада му се издига чуден дворец, Целият от бял мрамор, злато и скъпоценни камъни. В него стои заключена твоята хубавица, Абу. Тогава да се сбогуваме. Аз тръгвам. Почакай, Абу. Черните джинове имат по шест очи. Веднага ще те съзрат и ще те разкъсат. Не, не ме е страх. Хубаво е да си смел, Абу, Но безразсъдната смелост е опасна. Научи ме тогава какво да правя. Вземи този орех. Стигнеш ли медния град, счупи го и изяж половината. Веднага ще станеш невидим. Другата половина пази. Тя ще ти помогне да върнеш сегашния си вид, Когато пожелаеш. А сега Тръгни по пътя на този извор. Водите му ще ти покажат най-прекия път до двореца. Сбогом, Абу. Почакай. Нима се разделяме завинаги? Да, Абу. Всеки бял джин може един път само да спаси Живота на грешния човек. Последва ли го и след това, Ще бъде наказан. Искрящото копие на царицата на ангелите ще го Настигне където и да е. Тогава сбогом. Додето гълъбите гукат, аз все ще ти благодаря. И Абу, натъжен от раздялата с царя на белите Джинове, тръгнал по водите на извора. Не минало много и ето че стигнал медния град. О, колко тъмно и страшно било там! Само очите на черните джинове проблясвали и подобно Острие на нож се забивали в тъмнината, А крясъците им... О, те карали Абу да настръхва от ужас. Без да се бави, той счупил ореха, Изял половината и станал невидим. Така продължил да следва пътя на извора, Докато се озовал под сводовете на една приказна Пещера. Стените й са От седеф. Оглеждат се в събраните от извора води и проблясват С всички цветове на дъгата. Тук някъде сигурно ще открия и таен път към Двореца. Не съм се излъгал. Зад тази цепнатина Има стълби. Ох, колко са много! Макар и краят им да се губи, Трябва да ги изкача. Деветстотин деветдесет и седем, Деветстотин деветдесет И осем. И последното деветстотин деветдесет и Девет. Ах, Без дъх останах. Но горе от нетърпение да видя Какво има зад тази врата. Какви са тези Прекрасни звуци? Как нежно галят слуха ми и Потапят душата ми в благ умниз. Кълна се в моята любов. Под звездносиния покров, убита от тежка раздяла, Остава любовта ми цяла. О, Това е нейният глас. Една завеса ни разделя само. Ти си всичко, що желая. Ти си най-прекрасна на света. Виждам аз чрез тебе всичко. Всичко чувам в радостта. О, Пак сънувам с отворени очи И слухът ми възрадван се потапя в прекрасната ти Песен, мой скъпи Абу. Не сънуваш, прекрасна. Дойдох да те избавя. Ах, ако знаеше колко съм злочеста и как оплаквам Дните си без теб. Абу, Абу, ти наистина щеше да дойдеш. Но аз съм тук. Не ме ли виждаш? Гласът ти май ми се присмива. Далеч си ти от мен, Абу. Прости, прости, прекрасна. Та аз забравих, че съм невидим. Сега ще изям другата половина на ореха. Абу. Скъпи мой Абу. О, прекрасна моя. Абу. Този път не сънувам. Ето, ето ти. Ти докосваш ръцете ми. Погледът ти стопява сърцето ми, Абу. Дойдох да те отведа от вечния мрак на Медния град, прекрасна. Абу. Господарят на черните джинове, чиято пленница съм Аз, е най-страшният и зъл дявол. Той ще те разкъса, Абу. Смелостта ми може да е безразсъдна, но съм готов Да изляза на бой с него. Не, със сила няма да го победиш, Но със хитрост Може и да успеем. Аз зная къде той крие талисмана. Какъв талисман? Този, който държи в покорство и Него, и всички черни джинове. Това е един голям диамант. В средата си има перце от бял орел, Затова и името му е Белият орел. Скрит е в седефената пещера, до която водят Деветстотин деветдесет и девет стъпала. Но те ме доведоха при тебе, прекрасна. По-хубаво от това, че ги знаеш, Абу. Като слезеш в пещерата, ще видиш на лявата й Стена ниша. В нея са скрити диаманта и една голяма кандилница. Кандилницата запали. Димът й ще се разпръсне и ще доведа при Тебе всички черни джинове. Но ти не се плаши от тях, Абу, а Им покажи белия орел. Те до един ще легнат в краката ти като Смирени агнета, А пожелаеш ли нещо, Те на часа ще го изпълнят. За последен път се отделям от теб, Прекрасна. Втурнал се Абу по стълбите надолу към Седефената пещера. Там лесно намерил нишата, взел белия орел и Запалил кандилницата. Фуг, ммм, фуг, фуг, фуг. Господарю наш, бъди честит. Бъди честит. Ние сме твои роби. Господарю наш. Предани и верни, Верни роби, господарю наш. Погледни колко много джинове ни следват, прекрасна. Кажи какво ще заповядаш, господарю наш? Къде е черния джин, господарят ви? Ето го сред нас. Ето го. Иска да се скрие. Милост. Милост, Абу. Забрави ли добрините ми? И хубавицата ще ти върна. Твой роб ще бъда. Милост, Абу. Не ти вярвам, дяволе. Един път ме измами. Втори път няма да можеш. Сложете го в един сандък, заковате го здраво И го хвърлете в морето. Абу! Молим те! Ще го хвърлим в морето. В морето. В морето. Морето. Абу Изчакал, докато сандъкът с господаря на черните Джинове потъне. После заповядал да пренесат него и Хубавицата заедно с несметните богатства на медния Град в Басра. Ах, каква била радостта на майка му, Като го видяла отново. Мислех, Че никога повече жив няма да те видя, Абу. Упреквах се, че против волята ти все за работа Говорех, а то виж, жив и здрав се върна. И хубавица за невеста си доведе. И къщата, богатството ти не може да побере. За какво ти е наистина тая пуста работа? Грешиш. Грешиш, скъпа майко. Богат съм наистина, Ала повече без работа няма да стоя. Отпразнуваме ли сватбата, стока ще накупя. Голям търговец искам да стана. Вдигнал Абу сватба за чудо и приказ. Кой ли не отишъл на нея. А после, Както рекъл Абу, така и направил. Захванал се с търговия. Минало време. Богатството му се умножило. Славата на добър и почитан търговец се разнесла из Цяла Басра, че и извън нея. Като го срещнали на пътя си хората, Кланяли му се. Били забравили вече, че към името му преди прибавили И прозвището Мързеливия. Ех, какво ли не прави голямата, Истинската обич, Шехеразада?