Аленото цвете: III част

Не бой се. Влез, пътешественико. Премини от първата стая във втората, От втората врата в третата. Какъв глас? А човек не се вижда. Нищо. Ще му отговоря. Дворецът е наистина нечуван и невиждан, Но няма жив човек И няма какво да се яде, какво да се Пие. Ето пред тебе най-чудни ястия в сребърни блюда, Южни вина в златни чаши и питки медени във Филигранени чинии. Седни, Не се страхувай, Наяж се и се напий до насита. Харесва ли ти всичко? Яденето е такова, че можеш и езика си да Глътнеш. Добре би било сега да полегна и да поспя. Ето пред тебе легло от кадифе С възглавници от пух на лебеди. Почини си, пътешественико. Благодаря ти, мой незнаен домакин. Всичко е наистина. Но как да си почина? Не знаеш каква грижа имам. Две години вече се скитам по света, Далече от дома си. С радост бих заспал, само да знаех, Че ще видя дъщерите си насън поне. Това е лесна работа. Взри се в тази кристална топка. Погледни. Това са твоите дъщери. Чуй какво говорят. Сестри мои, вие постъпвайте както си щете, Но на мен ми омръзна да чакам завръщането на Този скитник баща. Поне да беше ми изпратил златния венец. Няма да умра мома заради този глупав старец в Лоси алено цвете. На сватба, мили сестрици. Моят годеник от ден на ден губи търпение. Годините минават, красотата ми вехне. Нямам дори и огледалото, което помага срещу Остаряване. Как така, сестрици мои, ще вдигате сватба без бащина Благословия? Та имате ли сърце да празнувате и пирувате, Като не знаем дали е жив още баща ни. Когато те изпрати в дългорите лилейски. Да дири цвете невиждано. Ако знаете, сестрици мои, как съжалявам и колко се Кая за това. Бих тръгнала сама да го диря, да знаех само Къде. Е, татенце, Май не те зарадва много онова, което чу и Видя. Нима такива дъщери съм отгледал? Малката е добра и те обича. Колко странно е всичко, което ми се случи. Чувам гласа ти и не те виждам. Кажи ми поне кой си и къде съм попаднал Аз. По-късно ще узнаеш. Спи сега, приятелю. Утрото е по-мъдро от Вечерта. Наспа ли се, пътешественико? Да, непознати господарю. Сега ще трябва да си вървя. Както разбра от думите на дъщерите ми, Аз търся цвете. Което се намира в моите имения на зелена морава Сред непроходими блата. Нима? Моля те, Разреши ми поне да го видя. Да го видиш може. Слез по стълбата от зелен мрамор и върви право Към градината. Какво виждаш пред себе си? По дърветата висят прекрасни зрели плодове. Откъсни ни. Погледни ни колко сме узрели. Цветя растат кое от кое по-красиви и жълти, И розови, и сини, и лилави. Само едно не виждам. Аленото цвете, мечтата на малката ми дъщеря. Откъсни ни. Сви си шарена китка от нас. Продължавай да вървиш. Какво виждаш още? Фонтани звънко пеят. Високо се леят сребърни струи. Райски птици им пригласят. А там сред зелената поляна? Я погледни. Ето го, Ето го аленото цвете, каквото няма нийде по земята. Колко е красиво! За него ме молеше моята скъпа дъщеря. Ще го откъсна, пък каквото ще да става.