Аленото цвете: VII част

Трудно ми е така да живея, без да те Виждам. Ако си стар човек, бъди ми дядо. Ако си само възрастен, бъди ми баща. А ако си млад, Ще те наричам брат и до живот ще храня Към тебе сърдечни чувства. Но моля те, покажи ми се. Спомни се, Альона. Той каза да прошепнеш „Ела, верни друже“. Да, да, да, така беше. Ела, верни друже, и поговори с мен. Нямам повече сили да ти се противя. Ще изпълня твоето желание, макар да зная, Че се погубвам с това завинаги. Произнеси думите „Покажи ми се, верни приятелю“и ще застана пред Тебе с безобразното си тяло, с грозното си лице. Не понесеш ли тази гледка, не бива повече да Останеш при мен. Не са ми нужни мъката ти и твоето робство. В спалнята си под възглавницата ще намериш вълшебния Ми пръстен. Сложи го на дясната си ръка И се върни при баща си. Не казвай съдбовните думи, Альона. Не знаеш колко е страшен нещастният звяр. Ръцете му са криви, лапите животински, Гърбът като на камила, главата като на кон. Тялото му е покрито с косми. Носът му като на ястреб. Очите като на бухал. Не се страхувам. Покажи ми се, верни приятелю. Тя припадна. Лежи в несвяст. Не, не, нищо. Няма ми нищо. Това никога няма да се повтори. Обещавам ти. Знаех си аз, красавице моя, че няма да искаш Вече дори и да ме чуеш. Дошло е време да умра. Уплаших се само защото те видях за първи път. Никога няма да те напусна. Никога няма да се разделя от Тебе. Затъгува май ти, красавице, по роден дом, По сестри и по баща си. Не, не съм тъжна, само не съм спала цяла Нощ. Кажи ми какво те мъчи? Защо виждам сълзи в очите ти? Сънувах лош сън. Видях баща си да лежи болен. Ще ме пуснеш ли да ида да го посетя? За какво ти е моето разрешение? Вълшебният пръстен се намира при тебе, Под твоята възглавница. Сложи го на дясната си ръка и ще се Намериш у дома. Остани там, колкото сърцето ти поиска. Но знай, Не се ли върнеш след три дни и три Нощи, Аз ще изчезна от този свят. Ще умра в мига, в който забравиш за мене. Запомни, Само три дни и три нощи. Не закъснявай нито миг. Ах, сестрице, не можем да се нарадваме на красотата Ти и на накитите, и на одеждите, С които звярът те облече. Вземете ги, сестрици, подарявам ви ги. Не ми се свидат. И как така ти свикна Да го гледаш? И не се ли страхуваш от него? Та аз цял треперех само от погледа му. И казваш, че богатствата му били несметни. И че изпълнява всяко твое желание като роб. Не като роб, а като верен приятел. Да не си луда да се връщаш при този Звяр? Той не звяр. Грозен е, но е с добро сърце и човешки Нрав. Нима би било по-добре да е красив, а сърцето Му изпълнено със злоба? Остани при нас, каквото ще да стане там с Него. Обещах да се завърна навреме. Инак го очаква смърт. Нима бих могла за цялата му обич и милостите Му да се отблагодаря с гибел? Не бих заслужила да живея на света. Заслужаваш похвала, дъще моя, и за честността, И за верните чувства. Скоро ще настъпи времето. Върни се при него. Ела насам да ти кажа нещо, сестрице Ксимия. И аз трябва да споделя нещо с тебе, сестрице Ирина. Разбра ли истината, сестрице? Тази хитруша Альона уж се пожертвала за баща ни, Уж тъгуваше за нас. А всъщност... Всъщност е отишла там да царува и Добрува. Разположила се в царски дворец. Сам звярът й слугува, затуй така бърза да се Прибере при него.