Абу мързеливият и хубавицата: част 7

О, Пак сънувам с отворени очи И слухът ми възрадван се потапя в прекрасната ти Песен, мой скъпи Абу. Не сънуваш, прекрасна. Дойдох да те избавя. Ах, ако знаеше колко съм злочеста и как оплаквам Дните си без теб. Абу, Абу, ти наистина щеше да дойдеш. Но аз съм тук. Не ме ли виждаш? Гласът ти Май ми се присмива. Далек си ти от мен, Абу. Прости, прости, прекрасна. Та аз забравих, че съм невидим. Сега ще изямм другата половина на ореха. Абу. Скъпи мой Абу. О, прекрасна моя. Абу. Този път не сънувам. Ето, ето ти. Ти докосваш ръцете ми. Погледът ти стопява сърцето ми. Абу. Дойдох да те отведа от вечния мрак на Медния град, прекрасна. Абу, Господарят на черните джинове, чиято пленница съм Аз, е най-страшният и зъл дявол. Той ще те разкъса, Абу. Смелостта ми може да е безразсъдна, но съм готов Да изляза на бой с него. Не, със сила Няма да го победиш, Но с хитрост може и да успеем. Аз зная къде той крие талисмана. Какъв талисман? Този, който държи в покорство и Него, и всички черни джинове. Това е един голям диамант. В средата си има перце от бял орел, Затова и името му е Белият орел. Скрит е в седефената пещера, до която водят Деветстотин деветдесет и девет стъпала. Но те ме доведоха при тебе, прекрасна. По-хубаво от това, че ги знаеш, Абу. Като слезеш в пещерата, ще видиш на лявата й Стена ниша. В нея са скрити диаманта и една голяма кандилница. Кандилницата запали. Димът й ще се разпръсне и ще доведа при Тебе всички черни джинове. Но ти не се плаши от тях, Абу, а Им покажи белия орел. Те до един ще легнат в краката ти Като смирени агнета. А пожелаеш ли нещо, Те на часа ще го изпълнят. За последен път се отделям от теб, Прекрасна. Втурнал се Абу по стълбите надолу към Седефената пещера. Там лесно намерил нишата, взел белия орел и Запалил кандилницата. Фу, фу, фу, фу, фу, фу. Господарят ни, помириши се, пази чисти. Ние сме твои роби, господарят ни. Предани и верни, верни роби, господарю наш. Погледни колко много джинове ни следват, прекрасна. Кажи какво ще заповядаш, господарю наш. Къде е черния джин, господарят ви? Ето го сред нас е. Иска да се скрие. Милост, Милост, Абу. Забрави ли добрините ми И хубавицата ще ти върна. Твой роб ще бъда. Милост, Абу. Не ти вярвам, дяволе. Един път ме измами. Втори път няма да можеш. Сложете го в един сандък, заковете го здраво и Го хвърлете в морето. Ще го хвърлим в морето. В морето. В морето. В морето. Абу Изчакал, докато сандъкът с господаря на черните Джинове потъне. После заповядал да пренесат него и Хубавицата заедно с несметните богатства на медния Град в Басра. Ах, каква била радостта на майка му, Като го видяла отново. Мислех, Че никога повече жив няма да те видя, Абу. Упреквах се, че против волята ти все за работа Говорех. А пък виж, жив и здрав се върна. И хубавица за невеста си доведе. И къщата, богатството ти не може да побере. За какво ти е наистина тая пуста работа? Грешиш. Грешиш, скъпа майко. Богат съм наистина, ала повече без работа няма да Стоя. Отпразнуваме ли сватбата, Стока ще накупя. Голям търговец искам да стана. Вдигнал Абу сватба за чудо и приказ. Кой ли не отишъл на нея. А после, Както рекъл Абу, така и направил. Захванал се с търговия. Минало време. Богатството му се умножило. Славата на добър и почитан търговец се разнесла из Цяла Басра, че и извън нея. Като го срещнели на пътя си хората, Кланяли му се. Били забравили вече, че към името му преди прибавили И прозвището Мързеливия. Ех, какво ли не прави голямата, Истинската обич, Шехерезада?