Петьовото сърчице

Весел дъжд. Весел дъжд. Весел дъжд. Весел дъжд. Топъл дъжд. Прогони изведнъж. А! И изплашените хора, и Кокошите на на двора. Никой мокро, мокро не обича. Да, а на завет всеки, всеки тича. Никой мокро, мокро не обича, а на завет Всеки, всеки тича. Само Петьо е накрай. Той на мама е юнак. Сложил на глава партидка, Върху раменца арничка. Той наоколо тича, върви Да си мокрите дрехи. Лапа ги разни листа от дъжда Измити, чисти. А По тях пълзи полека с къщица в черупка лека. Охлювчето с две очица, щръкнали като рогчета. Те му са за очички, те му са за Ръчички, че тез мънички рогца Служат му за пипалца. Едно рогче се Навежда и през стръкчето поглежда. Вижда птиченце страхливо под едно листо се свива Сухо място да намери и от мокрото трепери. А под синя незабравка, впушила се черна мравка Гледа бистрата вода, слуша как шуми дъжда. Тя водата не обича тя по сухо само Тича, тича, тича. Охлювчето го е срял. Знае що е срял. То на мокрото свикнал. Радва се, че дъжда лее, лее, лее. Весел дъжд, топъл дъжд. Капко мина изведнъж. Топло слънце изгря. Светна цялата гора. Птичката пилота разпери. Мравчицата път намери. Охлювчето с две Щръкнали като рогчета, с къщичка Черупка лека тръгна, запълзя полека. В нея измито, чисто, бяло гледа. Нещо се подало с торбичка с мокра на гърба Обичка. Двете си ръце протяга и към него ап Посяга. Стресна се рогче развихри в черупката се Скри. Петьо с пръстче го взема да го носи У дома. За чорбица сладка вкъщи и в торбичката Го пуска. А в гората беше цяла с Птичи песни зазвънтяла. Слънчевата радост нея, Като леден дъжд се лее. Всичко, живо се развижи. Ако носи радост въздиши. Само охлювчето бяло В тъмната торба се е свряло. Няма да пълзи по лека по Тревата мокра, мека, Да се радва като всички живи И цветя, мушички. И рогчета да насочи, щом Храпче наблизо скочи. А от тъмната торбичка Ще го взема за чорбица. Петьо пръстчета разтвори Сърчицето му се бори. Ще го пусне Или няма, А чорбица? Ами мама? Изведнъж Запяват птици. Кое що слива. Как се надвес че е жива. Зима, зима И усети жал за Охровчето Пенчо. Взел торба той торбата И го пусна на зел. Весел дъжд. Весел дъжд. Весел, весел дъжд. Весел дъжд. Топъл дъжд. Всичко съхне изведнъж. А Петко вкъщи се завръща. Ея бащината къща. Ала не с празната торбичка. Да. Ала не с мократа абичка. Ала не с празната торбичка. Ала не с мократа абичка. Пълна е с коприва тя. С киселеци със цветя. Ах, каква чорбица Сладка ще си хапнат с мама Станка! Ах, каква чорбица Сладка ще си хапнат с мама Станка! Ах, чорбица сладка ще хапнат С мама Станка! Ей, хора, ръка ми подайте, по крачката ще Ме познаете, по моята усмивка и смях. Аз в тоя свят идвам без страх. Сърцето ми тупка и носи за вас много нови Въпроси и планове необичайни и ключа на хиляди Тайни, и много добра топлинка. Подайте ми, хора, ръка.