Здравей, Елочка

Спрели дъх две деца съчиняват писма. Бавно скърцат две тънки перца. Отдалеч през пространствата свои земя тихо шепнат си Двете деца. Скърцат двете перца, скрият двете уста своите може Би първи писма. И превръща се в детска площадка света от Полярния Кръг до дома. Здравствуй, Елочка! Здравствуй, милая! Скъпа Идочка, слънчев привет! Уж в Архангелск е май, а прозорецът в лед И в София люляк цъфти. Здравствуй, Елочка! Здравствуй, Идочка! Не говорят ръка за ръка. Не говорят и цялата земята най-нет и бъде Навеки така. Спрели дъх две деца съчиняват писма. Бавно скърцат две тънки перца. Отдалеч през пространствата свои земя тихо шепнат си Двете деца. И макар че в Архангелск се бляска ледът, А у нас лъскослънце гори, в този свят мойта Елка и Ида растат като две неразделни сестри. Здравствуй, Елочка! Здравствуй, милая! Скъпа Идочка, слънчев привет! Уж в Архангелск е май, а прозорецът в лед И в София люляк цъфти. Здравствуй, Елочка! Здравствуй, Идочка! Не говорят ръка и цялата земята Ще бъде навеки така.