Чук, чук

Звънна ми едно глъзче познато. И на улицата срещнах аз радостната песничка, Която съм създал в светъл, светъл час. Птичко, от лънта ми излетяла, жадна за простор, За висина. Чакай, мила! Даже не поспряла, мойта песничка не ме позна. Звънна и по пътя си отива. Нека! Добър път на песента. В нея част от мене ще жива, сгушена в Ласкави гнезда. Чук, чук-чук. Чук, сърцето тропа ключето. Спомня ни родния дом. Тъмно е вече, късно е вече, всеки си търси Подслон. И след игрите със мили другари тръгва момчето По улици стари. По дома, по дома е най-прекрасно на Тая земя. По дома, По дома е най-прекрасно на тая земя. Чук, Чук-чук. Чук, чук-чук. Върху сърцето тропа ключето. Спомня ни родния дом. Тъмно е вече, късно е вече, всеки търси Подслон. Пред любимата бащина къща майка сина Си топло прегръща. По дома, по дома е най-прекрасно на Тая земя. По дома е Най-прекрасно на тая земя.