Черта

Какво ли в природата се случи? И границата кой я определи? Та изведнъж над уличката скучна Дотупвали, нататък не вали. И просто се загледаш в магазина. И липът в вратетата отвъд. Усърчива дъждовна половина ще трябва Да преминаваш всеки път. И Иронично от дъжда избегна. За да преграбчи шлемкия му прах. Решително седираш и тя но трепна. Но някаква решителност все пак. Защо се колебаеш пред жената? Че това... Не може да се заобиколи. Да обиколи. Човече, дет том пак ти е познато. Дотуп боли, нататък не боли.