Дъжд

Тази сутрин ти казах, че прескачаш, А пък ти помълча и не ми отговори. В чашата на тез споменах изведнъж, Че този дъжд няма да се повтори. И че никога вече ни летни зими няма точно Такива да минемо тук. Че докато изричам твоето име, ти вече си друга И аз съм друг. Всеки дъжд ни настига само веднъж. И каквото да искам и каквото да сторя, Вече няма да мина под същия дъжд. Няма никога, никога да се повторя. Всеки дъжд ни настига само веднъж. И каквото да искам и каквото да сторя, Вече няма да мина под същия дъжд. Няма никога, никога да се повторя. В лъхни късното ехо на безпомнен сън в трагичния Край на късна неделя. Ние се разделяме един с друг и всеки сам Със себе си се разделя. Ние се разделяме един с друг и всеки сам Със себе си се разделя. Всеки дъжд ни настига само веднъж. И каквото да искам и каквото да сторя, Вече няма да мина под същия дъжд. Няма никога, никога да се повторя. Всеки дъжд ни настига само веднъж. И каквото да искам и каквото да сторя, Вече няма да мина под същия дъжд. Няма никога, никога да се повторя.