Всеки ден

Едва ли някога ще Бъда Човекът, който вчера бях. Изкачвам дните като стълба с Нова радост или Страх. Сред нови погледи Живея, Дори адресът ми е Нов. Днес няма да ме разлюлее Мигът на минала любов. В окопите от мен копани задъхано скачам омът Круг. Изстиват парещите рани от лоша дума, От юмрук. Отивам си, без да ме будят от нощи и Градове. В подножието ми се губят изкачените Върхове. В окопите от мен копани Задъхано скачам омът круг. Изстиват парещите рани От лоша дума, от юмрук. Отивам си, без да ме будят от нощи и Градове. В подножието ми се губят изкачените Върхове. Вървя под небета Горещи, Вървя сред облак снежен прах, Но няма никога да срещна Човека, който вчера Бях. Но няма никога да срещна Човека, който Вчера Бях.