Огънят

Кой не е искал в мигове трудни в дни На изнемога. Кой не искал в нощите будни да Запали огън. Длани да сгрее и да се вглежда в Паления пламък. И да се гражда нова надежда камък Върху камък. Този огън в кръвта ни е, в Онези живи въглени, за Които на въстание нашите Бащи са тръгнали. Той гори в знамената ни, крепи С крепи и залеси. Той придава на земята ни Тая хубост неизказана. Заради нея пламваха клади и Димящи пещи. Огнена хубост, вечна и млада, млада И гореща. Нейния огън пръсти обгаряме за Отмища нови, За да сгреем тебе, Българио, с Хиляди огньове. Този огън в кръвта ни е, в Онези живи въглени, за Които на въстание нашите Бащи са тръгнали. Той гори в знамената ни, крепи С крепи и залеси. Той придава на земята ни тая Хубост неизказана, тая хубост Неизказана, Хубост огнена.