Онова момче

Онова момче наивно страшно искаше да Пее, но светът му се изсмя в лицето. Този свят почтен привидно, той за зрелища Живее, зрелища поиска от Момчето. И театърът започна и звездата ми Изгря. И скандален, и порочен срещу Себе си вървя. Как ми омръзна този мой театър, Фалшивата ми маска, с която ме Обичат. Душата плаче като вързан вятър, А хората ме мислят за зрелищно Циничен. Как ми омръзна този мой театър. Дали ако престана, всички ще ме Съдят? А душата плаче като вързан вятър. Душата настоява себе си да Бъда. Като куче сам живея. Лъжа се, че се обичам. Все по-трудно ми е да се смея. Плаче ми се, ала пея и ме аплодират Бурно. И да се усмихвам пак съм лъжец. И театърът не свършва, и звездата ми Блести, а сърцето пита тъжно Накъде отиваш ти? Как ми омръзна този мой театър, Фалшивата ми маска, с която ме Обичат. Душата плаче като вързан вятър, А хората ме мислят за зрелищно Циничен. Как ми омръзна този мой театър. Дали ако престана, всички ще ме Съдят? А душата плаче като вързан вятър. Душата настоява себе си да Бъда.