Момичета

Вървят с прозирни пъстри рокли Сред светлината светлина. И пролетният дъжд ги мокри И ги изпълва с ведрина. Градът, замрял в бетон и камък, Ухае с техен аромат. От устните им взема пламък и се Усеща странно млад. Момичета, безброй цветя На веселия град. От вас, като от пролетта, Светът е вечно млад. Момичета, безброй цветя на Веселия град. От вас, като от пролетта, светът Е вечно млад. А те са много, като капки От пролетния весел дъжд. Под ореол от цветни шапки Цъфтят, ала цъфтят веднъж. Градът, замрял в бетон и камък, Ухае с техен аромат. От устните им взема пламък И се усеща странно млад. Момичета, безброй цветя на Веселия град. От вас, като от пролетта, Светът е вечно млад. Момичета, безброй цветя на Веселия град. От вас, като от пролетта, Светът е вечно млад. На-на-на-на-на-на-на-на. На-на-на-на-на-на. От вас, като от пролетта, Светът е вечно млад.