Чорбаджи Петко

Чорбаджи Петко засука мустак, наточи вино Червено. До свойта Станка ръка целуна и я в Очите погледна. Седнали, пийнали за луди Млади години. Спомени върнали за радости, За нещастия. Под орехова сянка поседна, на свойта булка Продума. „Я седни, Станке, близо до мене, Нещичко аз да ти кажа.“ Седнали, пийнали за луди млади Години. Спомени върнали за радости, За нещастия. Помниш Ли, Станке, кат бяхме млади? С какъв ме ръце вземахе? Забравях, Станке, кога е делник, Кога е света неделя. Седнали, пийнали за луди Млади години. Спомени върнали за радости, За нещастия. Колко години с тебе живеем, за мен си, Станке, все млада. Слънце си, любе, в моите очи, огън за Сърце и душа. Седнали, пийнали за луди Млади години. Спомени върнали за радости, за Нещастия.