Всеки ден в църква замръквах

Всеки ден църква замръква. Много се на Бога молих. Доста слънце да не изгрей, във село сватба Да няма. Ала гайдите пищяха и ми сърцето Късаха. Най-напред, мале, вървеше чорбаджи Иван От село. Шепи алтъни хвърляше и се под мустак Смееше. За пари, пари събираха и се до земя Кланяха. До него, мале, вървеше Иринка, Мойта изгора. С гиздава бяла премяна, ала не беше Засмяна. Главата надолу свеждаше, тихо под було Плачеше. Любих я, мале, исках я, но я на други Дадоха. Седях край пътя и гледах всички край мене Минаха. Душа ми, мале, плачеше, сърце ми пука, Гореше.