НЕДЕЙ МЕ ПИТА

Мое мило нежно цвете Разбрах че няма да е лесно света единствено е светъл до ка то има теб Мое мило нежно цвете аз отдавна съм го сметнал Колкото трябва ще изстрадам Тва е Завет, Печета Нека бъде тая песен Очите ми се молят да те гледат Искат да заспиват все до тебе мога ли веднага да те взема Колата ми сама потегля не знам Тя помни пътя кара на червено няма начин да я спра навреме аз ще чакам ти когато слезеш що седалката до мен трепери Недей ме пита по-добре т’ва сърце не знае как казва “не” Облаците карат се Искат горе да да се прибереш Ти си като брегове и морето пробва да те стигне Ти си мойто цвете Тебе мислите поливат виж понякога тормози ме такава мисъл Аз съм твърде прост За твоя сложен механизъм думите - Устата ти е извор Удави ме днес - нека бъда близо Сърцето не брои То не познава обноски нека просто да гори с въглена ще рисувам рози по стените, Само един въпрос “Мога ли да гледам Как побеляват косите ти”