ВЕЧЕ ЗНАМ

Промени ме, щото вече си омръзнах. Колко пъти стигам до едно и също… Вече знам, вече знам. Залепи ме, щото вечно се разкъсвам. Любовта отлита, после пак се връща… Вече знам, вече знам. Знам, че няма ме отдавна, и осиротявам. Липсата от Теб ме прати, Твоят глас не разпознавам. Вика ме обратно, приближи се пак до мен. Научи ме да Те искам, да обичам както беше преди. Името Ти да изричам, да се рони от очите ми. Научи ме да Те искам, Любовта Ти да е близо, надълбоко в моите гърди. Хиляди мисли, като мъниста, тичат по листа — вече ми писна. Вече не искам, кво ли ми липсва сега. Не бе, не бива, егото вика да съм сам и това е. Раната прясна, живо ли гасна… Трябва да се покая. Няма ли, няма ли кой да ми покаже пътя? Надали, надали, ако съм с Теб ще се объркам. Трябва ли, трябва ли, уча се на всяка стъпка. Давам ли, давам ли, или само се залъгвам. Знам, че няма ме отдавна, и осиротявам. Липсата от Теб ме прати, Твоят глас не разпознавам. Вика ме обратно, приближи се пак до мен. Научи ме да Те искам, да обичам както беше преди. Името Ти да изричам, да се рони от очите ми. Научи ме да Те искам, Любовта Ти да е близо, надълбоко в моите гърди.