Абу мързеливият и хубавицата: част 1

Под звездите източни съм се родила в страна Прекрасна и далечна. А съдбата уча странна ми отредила името Ми да се помни вечно. И докато слънце грее над земята, Гласът ми като птицата крилата да лети над снежни Върхове, пустини, цветни долини, Морета сини. И като вятър тихо да нашепва приказки Като живота стари. С прости думи истината да прославя, На доброто Път сред хората да стори. Притежаваш чудна сила, Шехеразада. Миг преди да дойдеш, главата ми тежеше, Сякаш бе налята с олово. Тялото ми изгараше в огън. А сега? Сега съм по-здрав и по-бодър откогато и Да било. Нима не се досещаш коя е тази изцелителна сила, Шахрияр? Кълна ти се. Мисълта ми като изгубена птица се лута, Ала отговор не намира. Сега ще ти помогна, Шахрияр. Ето, вече нощ. Часът на твоите приказки, Шехеразада. Ще ти разкажа Историята на Абу Мързеливият и хубавицата. Мъдростта й ще ти помогне сам да отгатнеш коя Е тази чудодейна сила. Слушай, Шахрияр. Разказват, че преди много години в Басра живеел Чудно хубав момък на име Абу. Ала колкото хубав, толкова и мързелив бил той. Затова към името му хората прибавили и прозвището Мързеливият. Баща му, бръснар в една от градските бани, Умрял, когато Абу бил на петнайсет години и оставил На него и майка му само една къщица. Малка и схлупена, тя едва удържала силата на Ветровете, без да се събори. Трудно живеели майката и сина, Ала Абу не искал и да чуе за работа. Спял, мързелувал, докато майка му от сутрин до Вечер слугувала по чужди къщи. Ох, Сякаш сам Бог е против мен. Не съм се прибрала още, той бърза да изпрати Дъжд и мълнии по пътя ми. Ох, ох, добре, че не съм далеч от Дома. Олеле, хора, Помогнете! Ти, майчице, къде си? Това е Абу. Защо ми се е развикал така? Какво може да се случило? Майчице, майчице! Хора! Сру--срути се. Къщата се срути. Ами сега? Къщицата ми наистина е рухнала. Затрупан съм. Загивам. Абу! Загивам. Сине! Ей ме тук. Сине, къде си? Тук сред развалините. Ох. Ох. Слава на Ала, нищо ти няма. И навесът за врата не е пострадал. Ох. Ела, ела там на мазавите на сушина ще Идем. Хайде, синко. Ела. и ме пренеси. Хайде, Пренеси ме. Ай, ама че гореще. Краката ми не държат от умора, а той пренеси Ме. Хайде, Абу, хайде. Добре, Добре, ще се примъкна някак. Ако Знаех, че така ще се уморя, Нямаше да се местя. Слушай, Слушай, Абу. Така повече не може. Досега поне имахме покрив над главите си, Но И без него останахме. Трябва нещо да направим, Да скърпим къщицата някак. Ти, Ти трябва да помислиш за работа. Да, на мен и тук ми е добре. А Да работя не искам. За какво да се моря? Не мисля за себе си, сине. За тебе ме е грижата. Слушай. Чух, че шейх Абул Музафар ще пътува с Кораба си за Китай. Скатала съм пет сребърни дирхама. Ще ти дам тези пари, А ти иди и го помоли да те вземе И тебе. Не вярвам на приказката ти. Казват добър бил и помагал на бедните. Вземе ли те хубаво ще бъде. С дирхамите ще купиш стока, ще я продадеш, Ще спечелиш. Не, Не е за мен. Китай е далече. Не идеш ли да се примолиш на Абул Музафар, Няма да те погледна, Абу. Не ще ти дам нито да ядеш, нито да Пиеш. И какъвто си мързелив, като бездомно куче от Глад ще умреш. Много пъти тъй е говорила, но Сега Май ще изпълни заканата си. Е, Ще идеш ли или не? Помогни ми да стана тогава.