Абу мързеливият и хубавицата: част 2

Когато стигнали брега на морето, корабът тъкмо щял Да отплава. Примолил се Абу Мързеливият на шейха да го вземе. Майка му и тя паднала на колене пред него И през сълзи му заразказвала тежката си участ. Смилил се шейхът и взел Абу на кораба, Ала го пратил на долната палуба, където били По-бедните търговци и моряците, да помага с каквото Може. Колко дни и колко нощи плавали никой не знае, Но една сутрин радостни викове събудили мързеливия Абу. Земя, земяяя! Далечината виждам земяяя. Е, Китай е това. Ето и картата го показва. Китай ли казваш? Да, да. Та ние сме пристигнали. Слава на Бога! И този път благополучно. Хей, Китай, Китай! Пред нас е Китай. Китай. Какво сте се развикали бе? Събудихте ме. Чувате ли мързеливия? Викали сме. Не стига, че по цял ден се крие, Спи по кьошетата и работа не похваща. Я, я да го хвърлим през борда. Хайде сега. Вързах. Без полза от него няма. Айде стига. Само това не правете, само това. Не мога да плувам. Хайде, хайде. Хей! Спрете, спрете. Недейте го хвърляй. Вече сме пристанището, пък и дотрябвало ни един Грешник като него. Ний да берем краковете. Така е то, ама... Да, да, щом ръцете му не работят и устата Му да мълчи, какво? Дума повече няма да обеля. Ням като риба ще бъда. Хайде всички в лодката. И ти, Абу. Слизаме на брега. А, Не. Нямам аз работа на брега. Тук на кораба ще остана. Мързите, ама няма да те оставя. Ама тъкмо сребърните си дирхами ще похарчиш, Абу. Няма да ме оставят. Ще трябва да отида. Ама погледни бе, погледни само как там гъмжи от Народ, а? Идва, идва. Хайде де, хайде. Коприна, коприна, По-лъскава от злато. Смокини. Има какво да се купи оттук. Има какво да се купи, момчета. Има, има, Е, вярно, има, ама не е по Кесията ни. Да. Не, Ама, нали-По-хубава ваза от тази не съм Срещал. Ама купувате ли, господине? Купувате ли? Да, ще я взема. Дай си ръката. Ха така. Е-Върви, върви, върви да вървим. Нека видим целия пазар пък и- Те нека вървят. Аз ще си полегна малко под сянката на онази Шатра там, Че какъвто е пек. А И слама нахвърляна има. Излъгал съм се. Тия маймунски крясъци от шатрата няма да ме оставят Да мигна. Я поне да ги видя. Сто пъти проклети бъдете! Ооо, един път да се отърва от вас, Да ви продам. Тоя сигурно е собственикът им. Оставете я, проклетници! Чакате само да се обърна и веднага се нахвърляте Връз нея. Съвсем я проскубахте. Такава на кого ще продам? Оставете я, ви казвам. Горката маймуна, Горката маймуна. Косъм наистина не е останал по нея. Още малко и другите ще убият. А дали, Дали да не я купя? Тъй и заръката на майка ми ще изпълня, Без да става нужда да обикалям пазара. Хей, хей, хей, ти какво искаш? Кой те пусна в шатрата ми? Аз само така. И гледам. И гледането пари струва. За това или плащай, или се махай. Ще се махна. Но Да те питам искам. Казвай по-скоро. Ще ми продадеш ли една маймуна? Още не съм ги приготвил за продажби. Но Ти Почакай, почакай. Една мога да ти дам. Е, онази там малко е проскубана. Е, тъкмо нея искам. Колко ще ми вземеш? И, а ти колко даваш? Седем сребърни дирхама. Е, това са всичките ми пари. Тя струва десет, но И за седем ще ти я дам. Ма че глупак! За нея не бих взел и един дирхам. Давай парите и взимай маймуната. Хайде. Като се върнали на кораба и видели проскубаната Маймуна и търговци, и моряци до един се присмели На Абу мързеливия, че дал всичките си пари за Нея. Отплавали в открито море, ала не престанали да Закачат Абу и да му се присмиват. След няколко дни хвърлили котва до неголям остров да Търсят перли из морските дълбини, но пак само за Абу и за маймуната му говорили и се превивали От смях. Едва когато гмуркачите се хвърлили в морето Да търсят перли и маймуната скочила след тях, Всички занемели от почуда. Еее, горкият Абу, повече май няма да я Види. Не съм чувал маймуна да умее да плува. Ама мисли, че го е грижа за нея. Ами, където отишли дирхамите му, Там е маймуната. Мързелът и на ума пречи. Някои от гмуркачите излязоха, а пак нищо не са Извадили. Защото и този път лошо място за гмуркане Избрахме. затова е. Маймуната. Вижте маймуната. Небеса! А! Не само, че не се удавила, ами и перли От морето извадила. Чупи. Толкова много къде ги намери? И всичките Мои. Хайде бе, смейте се. Защо сега не се смеят? Да де, но-Или моята маймуна ви смая. Такива перли И толкова много, Хм, не сте виждали.