Абу мързеливият и хубавицата: част 3

Не ми харесва това. Тази маймуна крие някаква тайна. Ами тайна. Тайна бе. Късмет, късмет има този мързеливец Абу. Какво става? Какво става? Какви са тези викове? Ох, негрите, негрите канибали. Това са негрите канибали. Ето, вижте, малките им лодки ни обграждат отвсякъде. Тревога! Бийте тревога! Котвата. Вдигай котвата. Как не забелязахме, че това е техният остров? О, Абу е виновен. Той маймуната му отвлякоха вниманието Ни. Стига! Ето, стягат, стягат обръча. Стягат обръча. Боже Господи! Обградени сме отвсякъде. Пленът ли ни дойде, ще ни изядат. Скоро ще са на кораба. Всеки да се спасява. Мой, как то може? Ей, Абу. Абу, не се излежавай, Ами бягай, мързеливецо. Не виждаш ли, че канибалите са вече на кораба? Канибалите са на кораба. И наистина негрите канибали с извадени копия и Пъргави като котки били вече на кораба. Пленили и вързали всички, дори и самия шейх Абул Музафар. После ги откарали на острова при своя цар. Няма ли да се поклоните, обречени? Поклон. Поклон, царю. Поклон. Харесвате ми. И месце, и тлъстичко има по вас, Но малко преди вашия Пленихме друг кораб. Олеле, леле. Та съм сит и вас Ще оставя за утре. И това ако не е късмет. Олеле, олеле, олеле! Проверете здраво ли са вързани. А утре, Утре ще пируваме. Колко тясно и тъмно е тука. Не ни остава да живеем много, та да търсим Удобство. А е тъмно, защото е нощ. Най-удобното време за бягство. Бягство, бягство. Така здраво сме вързани. Как завиждам на Абу. Дали, дали? Боже, дори и сега спи. Чудно, къде се дяна маймуната му? Тайна някаква крие тя. Пукнете. Какво има? Кой е? Кой е? Ааа, ти ли си? Маймунке моя. Е, Е, Ама ти ме отвърза. Браво на теб! Ей, маймуната. Видяхте Отвърза Абу. Хайде, сега ми помогни да отвържем и другите. Спасени сме. Стигнем ли кораба, ще отброя на Абу хиляда златни Динара. И аз, и аз, и аз. Казах ви тайна някаква крие тази маймуна. И без да вдигат шум, всички се измъкнали от Колибата. Скоро били на кораба, А изгрева посрещнали в открито море, Далеч от острова на негрите канибали. Тогава и моряци, и търговци всички броили на Абу По хиляда златни динара, а шейх Абул Музафар му Се отблагодарил, като му дал десет пъти по хиляда Динара. Абу станал толкова богат, Че когато пристигнали в Басра, не можал сам да Пренесе скъпоценния си товар, та се наложило и Маймуната да дърпа след него един сандък, Пълен догоре със злато и перли. Абу, Сине. Жива бях, та да те рита. А Товара ни? Не го виждаш ли? Ех, добре, че ме послуша Абу. Сега вече си богат. Сега вече си много богат. Друг вече Ще стане живота ни. Тъй, тъй. Беднотията ще забравим. Охолно ще заживеем. Сине. А ти Няма да слугуваш. Ех, сине. На нас ще ни принасят. Топло ли Е, с щраусови пера ще ни разхлаждат. Студено ли е, До огъня ще ни принесат. Не мислиш хубаво, Абу. И парите като снегът напролет бързо се топят. Много са. Лесно няма да се стопят. Изгони мързела от себе си, Абу, Стани търговец, та и богатството си ще умножиш и На почитта на хората ще се радваш. Напразно ме учиш. Зная аз как по-добре се живее. А, Маймунке, ах, маймунке! Добре, че с твоите дирхами купих тази маймуна, Майко. Тя ме направи богат. Но Какво й стана? Върти глава, Мята се. Абу. Чу ли? Чу ли? Тя проговори с човешки глас. Слушай, нечестива сила се е скрила в нея, Сине. Затова по-скоро се отърви от нея. Ти не слушай майка си, Абу, И не се Б-б-бой от мене. Аз съм джин и ти-ти-ти дойдох при тебе, За да те направя по-богат. Направи ме наистина. Но сега аз съм намислил нещо, Което ще те направи още По-щастлив. Аз ще те о-о-оженя за девойка По-красива и от ясен месец. Хубавица, казваш. Да, да, да, да, Утре да облечеш най-скъпите си Дрехи. Дай да възседнеш мулето с позлатеното Седло. Скъпи дрехи още не съм си купил, А и муле с позлатено седло нямам. Ето, вече имаш. Сега с чудеса иска да те прелъже маймуната, Сине. Не се плаши. А кажи, Прилягат ли ми новите дрехи? Хубав момък си ти, Абу. Аз вярвам, че и хубавицата ще те хареса, Но първо трябва да идеш на пазара за зърно. Там ще питаш къде е къщата на най-богатия търговец. Да, и намериш ли я, ще влезеш при него И ще му кажеш, че си дошъл да искаш Ръката на дъщеря му. Ох, сърцето ми подсказва. Не те подучва за добро, синко. Пък, а пък ако богатият търговец ти отговори, Че ти не си от знатен род, хе-хе, Тогава му дай хиляда златни динара. А поиска ли ти повече, дай му и го Спечели на твоя страна. На, Надвил леността си Абу и отишъл при търговеца. Отначало богатият търговец не искал и да чуе да Даде дъщеря си на човек, който не е от Знатен род. Но като видял с колко много пари разполага Абу И как богато е облечен, си рекъл: Парите заместват знатния род. И се съгласил да даде хубавата си дъщеря на Абу. А аз си спомних песента. Сладкодумен мъж е този, който има куп пари. Гледат го в устата всички. Хората го сочат с пръст. Но да нямаше богатство, щеше да е като ням. Щом богатият говори, всички казват „Той е прав.“Ако Бедният продума, „Лъжеш“ще дочуе той. Те езика са за този, който търси блага реч И оръжие за всеки към победа Устремен.