Абу мързеливият и хубавицата: част 4

Щом Абу Мързеливият и богатият търговец уговорили Всичко за сватбата, слуги въвели хубавицата. Вдигнал глава Абу погледнал я И повече не можал да откъсне очи от нея. Тя наистина била чудно красива. Бяла като пълна месечина през четиринайстата нощ с Очи тъмни и дълбоки като кладенец, А устни все едно рубина върху пръстена на Соломон. От този миг съм пленник на хубостта ти твой Роб, прекрасна. Ала и хубавицата, без да знае колко мързелив и Ленив бил Абу, се удивила на красотата му. Двамата не откъсвали очи един от друг. Съгласна ли си да станеш моя жена, прекрасна? Щом волята на Бога и на баща ми е Такава. О, колко силно я обичам аз! За нея мисля всеки миг и час. Газелата на моето сърце към мен лети И нейното лице очарователно ме кара да заплача на Сетното търпение в оздрача. Не мога да те позная, Абу. Преди време не ставаше от постелята. Сега не заставаш на едно място. Всичко, всичко сам подреждаш. Даровете за невестата сам тъканиш. Очите ми нямат търпение да я зърнат отново. Слухът ми изнемогва от жажда да чуе нейния глас. Не е далеч мигът, когато тя ще стане твоя, Абу. Потърпи още малко. О, Тя от розата е по-прекрасна. Дали ще мога да ти се отплатя, задето ми Я подари? О, хо, хо, хо. Ще можеш, Абу, стига да речеш да изпълниш едно Мое желание. Кажи. Като идеш да взимаш хубавицата от дома на Баща й, влез, без никой да те види в Спалнята й. Под възглавницата Ще намериш златен ключ. С него отвори сандъка, скрит под леглото. Най-отгоре има поднос със златни пари, А под него въ-въ-въ-вързан петел и Нож. Парите ще хвърлиш в кладенеца под прозореца, А петела ще го заколиш. После обърни сандъка с капака надолу. Много наистина ми искаш. Да помогна само на петела да не се мъчи Повече. Мен послушай, Абу. Не коли петела. Но и този път Абу не послушал майка си. И когато отишъл да вземе бъдещата си невеста Хубавицата от дома на баща й, сторил това, На което го била подучила маймуната. Заклал петела. Ала щом обърнал сандъка Силен трясък сякаш разцепил и земя, И небе. Втурнал се Абу да търси хубавицата, Но от нея нямало и следа. Само някъде от много далеч, дали изпод земята или Някъде от небесата, дочул гласа й. Какво направи с мен, Абу? Нима не прочете в очите ми колко е голяма Обичта ми? Защо ме остави на джина, Абу? Та вече е моя, Моя. А ти Освен мързеливец си глупак, Абу. Взе, че ми повярва. Но кой си ти? Аз съм джин, Абу. Дявол. От шест години се мъча да открадна хубавицата за Себе си. Ала талисмана й Запел петел горе ми пречеше. Тогава реших с хитрост да сторя това, Което със сила не успях. Като че ли се досещам. Ти си маймуната. Хаха, я виж, я виж, че ти не си Бил глупав, щом се досети. Превърнах се в маймуна и избрах теб, Защото бях сигурен, че с моите златни динари и С твоята красота ще се харесаш и на алчния Баща на хубавицата, и на нея самата. Стаку, Абу! О, ти, проклет дявол! Къде я отведе? Защо ми я отне? Змии Бият се. Ала боят им е неравен. Едната е черна и огромна, другата бяла и мъничка. Ще й помогна.