Абу мързеливият и хубавицата: част 5

Свърши се с черната. Убих я. Бялата ще оставя Да ме ухапе. Хайде, ела, ела, приближи се, миличка. Какво чакаш? А, не искаш? Май не трябваше да ти помагам. Не съжалявай за стореното, Абу. Ах, Не зная кой си, но Тръпки по гърба ми почват да лазят, Като те гледам. Уж на човек приличаш, А тялото ти със змийска кожа цялото е покрито. И четири очи имаш две като нас на лицето И две На гърдите. Аз съм цар на белите, На добрите джинове И съм готов да изпълня всяко твое желание. Желанието ми е едно Час по-скоро да умра. Преди малко спасих една бяла змия. Как ли не я молих да влее малко отрова В кръвта ми. Ала не било писано. Още съм жив. Аз съм неин брат, Абу, И никога няма да забравя добрината, Която ни стори. Зная какво ти е сторил господарят на черните Джинове. Маймуната? Маймуната господар на черните джинове? Да, Абу. Но за отплата ще ти помогна да си върнеш Загубеното. Хубавицата ще е твоя, Абу. О, додето гълъбите гукат, аз... Аз все ще ти благодаря. Еее, Ветрове. Ветрове от север и юг, От изток и запад. Полетете. Бързо, по-бързо. Искам от моите джинове по света да науча Къде господарят на черните джинове е скрил Хубавицата. Летете, ветрове, Летете. От много Години Нищо не съм Чувал за него. И аз. И аз не зная. Не Не зная къде е сега. Сега самотен Ас, Негодникът. Но заповядаш ли, небето и земята ще обърна. Ще го намеря по Всяко Време. Почакайте. Аз зная къде е този черен дявол. В медния град е хитрецът. В града, където никога не изгрява слънце и е Тъмно като в гроб. В него е скрил хубавицата. Ти си мой джин и искам след миг да Си при мен. Да, Царю наш. И наистина Само след миг джинът бил вече при тях. Абу седнал на гърба му и двамата се издигнали Толкова нависоко в небесата, че земята се изгубила От очите им. А звездите, звездите станали големи Колкото планини. Къде се намирали Абу хич и не знаел, Когато пред тях се появила прекрасна жена. Наметката й била обсипана с безброй малки светещи Звезди. Косите й, златни и къдрави, Също били обсипани със звезди. В пухкавите си изящни ръце държала копие, От което изхвърчали искри. Свършено е с мен. Това е краят ми. Защо? Коя е тази жена? О, Това е царицата на ангелите. А пък аз, макар да съм от белите джинове, Все пак съм дявол и тя ще ме прониже С искрящото си копие. Но нали всички джинове сте надарени с огромна сила? Пред нея и пред ангелите ние сме безсилни. Това били последните думи на белия джин, Защото в същия миг царицата на ангелите забила Искрящото си копие в гърдите му и го превърнала В пепел. Абу полетял към земята и паднал сред огромните вълни На разбушувалото се и страшно море. Една вълна го качила на гребена си, люшнала го И със все сила го хвърлила в морските дълбини.