Абу мързеливият и хубавицата: част 6

Жив ли съм? Къде съм? Жив си, Абу. Царят на белите джинове. Не, Не може да бъде. Той остана далеч. Не, Абу, аз съм. Вятърът донесе до мен предсмъртния вик на моя джин. Веднага разбрах, че е поразен от копието на някой Ангел. Само те могат да ни победят. И тръгнах да те търся. Морската бездна те поглъщаше, когато те съзрях. Успях да те грабна от ледената й прегръдка миг Преди да те е завлекла на дъното. Докато гълъбите гукат, аз все ще ти благодаря. По-важното е ти да си добре, Абу. След това къпане съм по-бодър И по-силен, откогато и да било. Погледни тогава. Виждаш ли онези две планини в далечината? Само ден и съм там. Между тези две планини е медния град, Скрит от тях. В него никога не изгрява слънце. Затова и черните джинове, които мразят слънцето, Са го избрали за свой град. Наричат го медния, защото в него всичко е от Мед. Само насред площада му се издига чуден дворец, Целият от бял мрамор, злато и скъпоценни камъни. В него стои заключена твоята хубавица, Абу. Тогава да се сбогуваме. Аз тръгвам. Почакай, Абу. Черните джинове имат по шест очи. Веднага ще те съзрат и ще те разкъсат. Не, не ме е страх. Хубаво е да си смел, Абу, Но безразсъдната смелост е опасна. Научи ме тогава какво да правя. Вземи този орех. Стигнеш ли медния град, счупи го и изяж половината. Веднага ще станеш невидим. Другата половина пази. Тя ще ти помогне да върнеш сегашния си вид, Когато пожелаеш. А сега Тръгни по пътя на този извор. Водите му ще ти покажат най-прекия път до двореца. Сбогом, Абу. Почакай. Нима се разделяме завинаги? Да, Абу. Всеки бял джин може един път само да спаси Живота на грешния човек. Последва ли го и след това Ще бъде наказан. Искращото копие на царицата на ангелите ще го Настигне където и да е. Тогава сбогом. Додето гълъбите гукат, аз все ще ти благодаря. И Абу, натъжен от раздялата с царя на белите Джинове, тръгнал по водите на извора. Не минало много и ето че стигнал медния град. О, колко тъмно и страшно било там! Само очите на черните джинове проблясвали и подобно Острие на нож се забивали в тъмнината, А крясъците им... О, те карали Абу да настръхва от ужас. Без да се бави, той счупил ореха, Изял половината и станал невидим. Така продължил да следва пътя на извора, Докато се озовал под сводовете на една приказна Пещера. Стените й са От седеф. Оглеждат се в събраните от извора води и проблясват С всички цветове на дъгата. Тук някъде сигурно ще открия и таен път към Двореца. Не съм се излъгал. Зад тази цепнатина Има стълби. Ох, колко са много! Макар и краят им да се губи, Трябва да ги изкача. Деветстотин деветдесет и седем. Деветстотин деветдесет И осем. И последното Деветстотин деветдесет и девет. Ах, Без дъх останах. Но горя от нетърпение да видя Какво има зад тази врата. Какви са тези Прекрасни звуци? Как нежно галят слуха ми И потапят душата ми в благ унес. Кълна се в моята любов. Под звездносиния покров, убита от тежка раздяла, Остава любовта ми цяла. Ох, Това е нейният глас. Една завеса ни разделя само. Ти си всичко, що желая. Ти си най прекрасна на света. Виждам аз чрез тебе всичко. Всичко чувам в радостта.