Аленото цвете: IV част

Господи, Ето че виждам и моят домакин. Какъв страшен звяр. Ще ме погуби. Какво направи ти? Така ли се отплащаш за гостоприемството ми? Как посмя да откъснеш без разрешение моето заветно, Моето любимо цветенце? Пазех го повече от зеницата на окото си. Единствено то ме радваше и утешаваше в самотата ми. Нахраних те и те напоих. Послах ти да си починеш. И с какво ми се отплащаш за добрината? Сега твоята участ е ясна. Само смърт може да изкупи вината ти. Виновен си. Виновен. Виновен си. Виновен. Виновен си. Не зная какъв си ти. Горски ли звяр, чудовище ли морско? Не зная и как да се обръщам към тебе. Но моля те, не погубвай душата ми. Невинен съм. Имам три дъщери. Ти сам ги видя. Обещах им без подаръци да Не се връщам. Намерих и златен венец с камъни Самородни и кристално огледало, Което дава неувяхваща красота. Само алено цветенце не можах да намеря. Помислих си, че за такъв благороден господар като Тебе, богат, пребогат, славен и могъщ, Едно малко алено цвете не е голяма загуба. Че ще пожалиш моята най-малка дъщеря, Любимата, че ще пожалиш и цветето, Което е викало за помощ. Прости ми мене, глупавия, неразумния. Пусни ме да се вървя при родните дъщери. Ще ти заплатя колкото ми поискаш. Ще ми заплатиш ли? Аз няма къде да дяна собствените си богатства. Но не заслужаваш и моята милост. Един разумен баща не бива да се подчинява на Всички прищевки на своите деца. Само един знак от мене и невидимите ми слуги Ще те разкъсат на парчета. Но има спасение за тебе. Ще те пусна да си вървиш здрав и читав. Ще те наградя богато. Ще ти подаря аленото цветенце, Ако ми дадеш честната си дума и ми подпишеш Със собствена ръка, че вместо тебе ще изпратиш в Моя дворец една от своите красавици дъщери. Тя ще живее тук в почит и доволство, Така, както ти живя. Скучно ми е сам. Нямам с кого да разменя две думи. Всички ме отбягват. Приятели нямам. Благородни господине, горски звяр, Чудовище морско. Не зная как да те нарека. Какво ще стане с мене, ако моите дъщери не Пожелаят да дойдат при тебе по своя воля? Та нали не мога да им вържа ръцете и Краката и насила да ти ги изпратя? Пък и през какви пътища ще стигнат до тебе? Аз се лутах по света близо две години, За да дойда тук. А през къде съм минал Нито зная, нито помня. Аз не търся робиня. Нека една от твоите дъщери дойде тук от любов Към тебе, по своя воля и желание. Ако ли пък нито една не се съгласи, То тогава ти ще се върнеш и ще заповядам Да изпълнят твоята смъртна присъда. Но как се пътува до теб? Ето пръстена от ръката ми. Който го сложи на малкия пръст на дясната си Ръка, за миг само ще се намери там, Където пожелае. Разрешавам ти да прекараш у дома си три дни И три нощи. Най-добре ще е да се видя С дъщерите си, да им дам бащината си благословия. А ако не поискат да ме избавят от смъртта, Обещавам ти, ще се върна при тебе. Няма да те измамя. Разбрах това и без да ми го кажеш. Ето ти златния пръстен. Сложи го на дясната си ръка. Вземи го без страх. Зная, Ти си честен човек. Мога ли да взема и аленото цвете? Пази го като зеницата на окото си. Е, Сбогом, пътешественико.