Аленото цвете: V част

Вижте, татко, татко си иде. Мили мои дъщери, върнах се при вас за кратко Време, колкото да ви видя и благословя. Татко си дойде. Носи подаръците. Сестрици мили, елате насам. Ето и венеца. Ето и огледалото. Татко, целуни ме. Виж колко съм красива. Колко хубаво ми стои златният венец. Татко, ти защо каза, че си идваш за кратко Време? Защо си толкова тъжен? Нещо те измъчва нас. Нищо му няма. Просто е изморен от пътя. Да не те оскърбил някой? Открий ни мъката си. Не ме оскърбил никой. Друга е моята печал. Но утре ще ви разкажа за нея. Днес нека се веселим. Скъпа моя Альона, ето ти цветето алено, За което ме помоли. Ох. Но се случи тъй, че заради него попаднах в Плен при страшен звяр. За своето гостоприемство той ми поиска скъпа дан. Но и аз съм виновен. Без разрешение. Сега съм длъжен да се върна при него и Там да умра. Не, татко. Виновната съм аз. А ти, цветенце красиво, за какво си ми сега? Хайде, проговори, кажи ми нещо. Мълчиш. Аз ти желаех доброто, а ти само беда Ми донесе. Татенце, с какво да ти помогна? Кажи. Обръщам се към вас трите, щерки скъпи, Щерки мои хубави. Ще ме избавите ли от люта смърт, От гибел неминуема? Ти, Най-голямата, кажи. Съгласна ли си да ме спасиш, да идеш и Да живееш при звяра горски? Нека спаси баща си оная дъщеря, Която го изпрати за алено цвете. Точно така. Нека се пожертва за баща си оная, Която го накара да потърси цвете алено, Каквото няма нийде по земята. А ти, Альона, щерко любима, ти дори цветето си Мечтано и възжелано не поиска да вземеш. Какво ще кажеш ти? Благослови ме, татко, и ме прегърни. Аз ще отида при звяра. Ще живея при него. Мой дълг е да те спася. Глупачко такава! Та този звяр жива ще те изяде. Нека татко отиде. Той е стар и да му се случи нещо, Изживял е дните си. Ние сме млади. Животът е пред нас. Как ви дава сърце, Сестрици мои, така да говорите? Нима можете така лесно да прежалите родния си баща? Аз тръгвам. Прощавайте. Аз те благославям за това, че спасяваш баща си От сигурна смърт. Твоя воля и желание в двореца На страшния звяр. Дотам не се стига ни с кон, ни пеша, Ни с кораби бързоходни. Там не може да те заведе дори прелетна птица. Не ще получаваме от тебе ни писма, Ни вести. Ти също не ще знаеш нищо за Нас. Как ще живея без тебе, без твоето скъпо Лице, без твоите ласкави думи? Разделям се с теб навеки. Не говори така и не се страхувай за мене, Татко. Доброта и верност. Не ме оплаквай. Кой знае, може би ще се върна при тебе. А сега ще си взема само аленото цвете позлатена Каничка. Ето ти магическия пръстен. Сложи го на дясната си ръка и го завърти Веднъж. Извади ме от каничката, Альона, и ме закичи на Гърдите си. Нека да съм близо до тебе и До твоето сърце. Така ще мога по-добре да те Пазя. Ти проговори най-сетне, мило мое цветенце. Вече не съм самичка. С тебе от нищо не се страхувам. Как летиш? Как вързаш Альонушка право към смъртта си? Не ти ли е неуж... Това е злата вълшебница Калида. Запуши си ушите, сестрице. Не се вслушвай в този глас. Нищо не чувам, нищо не чувам. Ела при мен и погледни какви съкровища съм ти Приготвила. Злато, брилянти и перли бистри, Прозрачни като сълзи. Погледни. Затвори очите си, Альонушка, сестрице. Нищо не виждам. Нищо не виждам. Върни се назад, докато е време, Альона. Не чувстваш ли как падаш? Ох, долетяхме най-сетне. Ето ни у дома. Измъкнахме се от злата Калида. Колко е красиво и странно. Нищо не ми е чуждо. Сякаш цял живот съм живяла тук. Ах, Какъв чуден дворец! Едната стена малахитена, втората златна, Третата от мрамор, а четвъртата от слонова кост. Погледни, цветенце мило. Звярът е помислил за всичко. Всичко ми е приготвил. И златотканни дрехи, И сребърни чехлички, и чудни ястия. Да влезем. Това изглежда е моята спалня. Виж, Альона, изписаха огнени думи. „Това е твоята спалня. Бъди добре дошла.“Сега ще отида и Ще те върна на място, мое мило алено цвете. Не говори така, сестрице. Не виждаш ли? Като сме двете, злото по-лесно се Понася. Но виж, на стената от слонова кост отново Се изписаха огнени думи. „Мини през стълбата от зелен Мрамор.“