Аленото цвете: VI част

Какви чудни плодове! Откъсни ни. Виж колко сме узрели. Градината сякаш ни посреща. Цветята ни се кланят. Откъсни ни. Свий си китка от нас. Фонтанът пее и пръска високо бистрените си струи. Ето и полянката. Прости ми, скъпо, но ще те върна на твоя Господар. Тук ще те посадя в меката земя. Сбогом, Алено цвете. Връщам се при тебе, Алена. Никой не ще ни раздели вече. Виждаш, дори земята не можа да ме задържи. Щом като те връща при мене. Изглежда звярът не ми се сърди и ще бъде Милостив господар. Не господар, А послушен роб. Каквото поискаш, каквото през ума ти мине, Той ще го изпълни с радост. Какво ли бих могла да поискам? Хм. Виж наистина да можех да изпратя писъмце на Татко, за да не ме мисли. Има при тебе и лист, и златно перо с Мастилница. О, Ето какво ще напиша. Не тъгувайте за мене, родни мои. Аз живея тук като царица сред чудна градина, Пълна с цветя. Звяра още не съм видяла, но той ми пише С огнени думи по стените, а цветето ми проговори. Вече не се чувствам нещастна. Писмото ти отлетя към къщи. Погледни, пак пише нещо на стената. Доволна ли е моята господарка от своите градини и Палати, от прислугата и одеждите си? Моля те, Не ме наричай господарка, непознати приятелю. Ти си мой господар, ласкав и милостив. Ти ме посрещна така дружелюбно. Сега бих искала и да ми проговориш. Върху сребърната стена се изписа. Страхувам се да не те изплаша. Гласът ми е страшен и аз самият съм противен, Некрасив. Добри господарю. Сега вече те познавам. Не бих се бояла от тебе дори да чуя От устата ти зверски рев. Отговори ми. Тук ли си? Тук съм. Виждаш, съвсем не се изплаших. Моля те, Покажи ми се. Бих искала да те видя. Аз съм такова страшилище, за което не може да Се разкаже, нито да се опише. Дивите зверове избегнаха от мене в бърлогите си, Но към гласа ми гледам, че вече привикваш. Нека така живеем в дружба и в мир. Няма да се делим. Но видиш ли ме, Ще ме намразиш и ще ме прогониш. Винаги така се случва с мене. Господарю, Страшно е винаги злото, а не грозотата. Щом все пак упорстваш, Когато решиш да се подложиш на това страшно Изпитание, То ела в градината, в беседката сред големите храсти И тихичко прошепни. Ела, верни друже, И поговори с мен. Ще дойда в беседката. Обещавам ти.