Аленото цвете: VIII част

Чуй, сестрице Аксиния, какво съм намислила аз. Ще върнем с един час назад всички часовници в Нашия дом. Ааа, С два часа за по-сигурно. Альоша ще се заседи. А като настъпи уреченото време, Чудовището ще бъде мъртво. Тогава вече ние с тебе ще добруваме. Че какво ни струва? Да откраднем вълшебния пръстен от ръката й, А? Колко е часът? Стой спокойно. Имаш още време, сестрице. На баща ни и на нас. На гърдите ми. Ти ли си алено цветенце? Време е, Альона. Трябва да вървим. Още два часа има. Пребиха три пъти. Трябва да тръгнем в пет. Не чувстваш ли се така неспокойно? То бие по-верно от тези часовници. Боже мой! Градският часовник бие пет часа. Закъсняхме. Бързай, сестрице, завърти пръстена. Ти закъсня, Альона. Звярът е мъртъв. Запуши си ушите, сестрице, не слушай злата Вълшебница. Звярът е мъртъв. Ти закъсня. Не вярвай, сестрице. Къде си, приятелю? Защо не ме посрещаш? Та аз се завръщам по уреченото време. Не съм те забравила, повярвай ми. Каква мъртва тишина! Какво ли се е случило тук? Птиците не пеят, фонтаните не шуртят. Вятърът дори замлъкна в клоните на дърветата. И музика не се чува от двореца. Къде си, приятелю? Погледни, Альона. Нашият господар лежи на полянката мъртъв, Бездиханен. Нищо не вижда, нищо не чува. Моля те, стани. Събуди се, приятелю сърдечен. Не искам да ми бъдеш ни дядо, ни баща, Ни брат. Съпруг искам да ми станеш. Обичам те с цялото си сърце. Ето ме пред тебе на колене в човешкия облик, Альона. Ти ме възкреси. Не мога да те позная, княже мой. Не смея да те докосна. Колко си красив! Какво красиво, нежно момиче. Та ти ли си това цветенце алено? Аз съм Альона. Аз съм сестричка на княза. Позна ли ме? Злата вълшебница Калина ни открадна, Сестра ми и мене, когато бяхме невръстни деца. Омагьоса ни, като превърна мене в страшно чудовище, А сестра ми в цвете. Тя ме прокле да бъда противен и страшен за Всеки човек, доде не се намери добро и чисто Момиче, което би ме обикнало и би пожелало да Стане моя законна жена. Години живях като страшилище. В моя омагьосан дворец идваха единайсет млади Момичета. Ти беше дванайстата. Не ме обикна никоя. Само ти ме обикна в образа на чудовище заради Добрата ми душа и любовта ми към тебе. Обикни ме сега в човешки образ. Бъди моя невеста желана, Моя верна жена. Като награда за верността ти ще станеш жена на Славен и справедлив княз. И сестрица на най-щастливата княгиня на света, Нали? В този миг се появиха изневиделица слуги, Пажове, цяла свита. Дойде и бащата на Альона. Благослови любимата дъщеря и младия княз. Вдигна се сватба и радостно веселие. Ядоха, пиха и играха. И аз бях там и се веселих. Аз, някогашното алено цвете.