Приветствие на Нешка Робева, национален треньор по художествена гимнастика

Скъпи земляци! Щастлива съм да ви поздравя с настъпването на новата 1987 г. Щастлива и изплашена. Ще успея ли с малкото си умение да говоря, Да изразя всичките си чувства, цялата си обич към Вас, наши братя и сестри, скътали в сърцата си Частица от родината, Разпръснати по всички краища на планетата, Но запазили в себе си любовта към всичко, Що е българско. Кой по-добре от нас, спортистите, доброволните Скитници, тръгнали да разнасят спортната слава на Милата ни татковина, може да разбере носталгията ви По нещо така близко, наречено България? Кой от нас не е плакал, гледайки как се Издига родният трибагреник, отразил белотата на Цъфналите градини, цвета на тучните ливади и кръвта На Ботевите четници? Кой от нас не е потръпвал от чувството на Гордост, когато хиляди хора от всички националности Стават на крака, за да изслушат химна на нашата Родина, да се преклонят пред спортните успехи на Нейните чеда. И ето сега искам да ви благодаря За сълзите на обич и мъка, които често виждам В очите ви. За желанието да ни помогнете. За добрите помисли. Макар и на пръв поглед изгубени сред множеството, Ние ви чувстваме до себе си като малка частица От нашия народ. Вие ни давате от силата и волята си за Победа. Давате ни от онези живителни сокове, Влели се в кръвта ви при първото докосване на Всяка тревичка, дръвче или цветче, Поникнали на родна земя и останали завинаги у вас. Когато през 1983 г. Един френски журналист по повод победата на Българските гимнастички в Страсбург писа „България Това е съвършенството в този спорт“, Той не знаеше колко близо е бил до една По-голяма истина за нас, за вас, За всичките й чеда, близо или далеч от нея. Тя е съвършенство. Нашата мила майка България. И нека, където и да се намираме, никога не Забравяме, че на майката всички чеда са еднакво Мили, защото с еднаква любов ги е заченала и С еднаква болка откъснала от себе си. Нека е честита новата 1987 г. Мирна и плодородна за вас, за нас, За хората от цял свят.