Мирът

Той синее в спокойните атоми На незримия въздух край мен. Бърка в звънкия смях на децата ни и шепти В мълчаливия ден. Тих, невидим обгръща ме с тръпката на уханната Моя земя. Та е отдавна забравила стъпките на смъртта и вкуса На дима. Ах, мирът, благодатният, Днешният. Мир, със кървави мъки роден. Мир, за който едва ли се сещаме. С колко много войни е Платен. Ах, мирът, благодатният, Днешният. Мир, със кървави мъки роден. Мир, за който едва ли се сещаме. С колко много войни е платен. Той ми свети с небето си ясното, От което изгрява денят. Ден, в който отдавна зараснали всички рани и Спомени спят. И трепти на ведреца от ласката като смях на Дете, като вик. Като цвете, поникнало в каската на отдавна загинал Войник. Ах, мирът, благодатният, Днешният. Мир, със кървави мъки Роден. Мир, за който едва ли се сещаме. С колко много войни е платен. Ах, мирът, благодатният, днешният. Мир, със кървави мъки роден. Мир, с който ни дишаме. Мир, с който обичаме. Мир, благодатен мир.