Рибарят и страшният дух: част 1

Под звездите източни съм се родила в страна Прекрасна и далечна. А съдбата уча странна ми отредила Името ми да се помни вечно. И докато слънце грее над земята, Гласът ми като птицата крилата да лети над снежни Върхове, пустини, цветни долини, Морета сини. И като вятър тихо да нашепва приказки Като живота стари. С прости думи истината да прославя, На доброто Път сред хората да стори. Песента ти, както и безмерната ти хубост, Шехерезада, ме омайват. Толкова време мина. Нито съм ти се наслушал, нито съм ти се Нагледал. О, опасно е това, Шахрияр. Красотата и сладкодумието понякога са коварни. Приспиват сърцето и ума, правят човека свой роб, Докато накрая без жал го пращат на бунището. Или още по-страшно лишават го от живота. О, ако ти... Не, не. Черна нощ спре пред очите ми. Ръката ми сама посяга към меча. Овладей яростта си, Шахрияр, и погледни. Слънцето залязва. Нима забрави? Наближава часът на приказките. За коварството и възмездието се разказва в мъдрата и Поучителна история за рибаря и страшния дух. Слушай, Шахрияр. Някога преди много години живял стар Беден рибар. Той имал жена и две дъщери. Всеки ден отивал край морето да лови риба, Но никога не хвърлял мрежата повече от три пъти. Ох, сега да видя какъв ще денят ми днес. Извадя ли мрежата пълна и той ще пълен. Не улове ли нищо и той като в продран Чувал ще празен. И рибарят хвърлил мрежата във водата. Почакал някое и друго време и започнал да я Тегли обратно към брега. Тежичка му се сторила, затова като я измъкнал, Побързал да види каква риба е хванал. Но в мрежата вместо риба имало един магарешки Скелет. Е, такава е била волята на Аллах. Рекъл рибарят и хвърлил втори път мрежата. Този път тя била още по-тежка. Охкал, пъшкал старецът, най-после измъкнал я. Ама че проклет ден! Този път с камъни и стъкла е пълна. С празни ръце ли ще се върна? Бъди милостив, Аллах! Знаеш, че хвърлям мрежата само три пъти. Два пъти вече я хвърлих напразно. Помогни ми поне третия път да хвана малко риба. Метнал старият рибар мрежата трети път. Постоял, почакал и пак почнал да тегли. Ала мрежата този път била толкова тежка, Че не помръдвала. Съблякъл се рибарят, Гмурнал се във водата и с големи мъки успял Да измъкне мрежата на брега. Раздиплил я и що да види? А, каква огромна делва, соловна запушалка На гърлото. Не е риба, ала и тя струва пари. Ще я продам, ще взема някоя и друга парица, Но първо ще видя дали има нещо в нея. Може с жълтици да е пълна. Гледай ти какъв гъст черен дим се издига от Нея. Облаците чак стигна. А сега пък взе да се събира и трепти, И трепти. А това не е дим, а дух. Великан. Главата ми небето опира.