Рибарят и страшният дух: част 3

Свободен. Пак съм свободен. Примрял от страх рибарят. Ех, защо ли му повярвах? Помислил си той. Ала този път страшният дух удържал обещанието си и Извел рибарят извън града. После изкачили една планина и се спуснали в една Просторна равнина. Спрели пред едно езеро. То било оградено от четири досущ еднакви хълма. А, да не повярваш. Езерото гъмжи от риба и всичките различни по цвят Червени, бели, жълти, сини. Хвърли мрежата си, рибарю. Хайде сега изтегли я обратно. О, Аллах! Пълна, препълнена е. Отдели четири различни по цвят риби. С другите нагости семейството си богато. Остане ли Риба на съседите дай. А, ще остане. Как няма да остане толкова риба? Четирите ще занесеш на султана. Той ще ти даде за тях толкова пари, Колкото не си виждал през живота си. Голямо добро ми стори. Иначе немотията е по-страшна от дявола. Можеш да идваш всеки ден тук и да ловиш Риба. Но запомни Не бива да хвърляш мрежата повече от един Път. А сега Сбогом. И помни Не повече от един път. И страшният дух ударил с крак земята. Тя се разтворила, погълнала го и пак се затворила. Смаил се рибарят. После се опомнил и направил тъй, Както го научил страшният дух. Нагостил богато не само семейството си, Но и всички съседи с риба, а четирите сложил В едно ведро с вода и право в султанския Дворец. А там сякаш нарочно него чакал Готвачът на султана. Ай, ай, ай. Такива риби през живота си не съм срещал. Сякаш небесната дъга в ведрото си пуснал рибарю. Я ела бързо, нека и султанът ги види. Почакай, не виждаш ли с какви дрипи съм? Как с тях ще се явя пред султана? Ама той рибите ще гледа, не теб. Хайде, хайде по-бързо. Ела тук. Ей, ама ти какво си се изправил? Не виждаш ли? Пред нас е султанът. Поклони се бързо, поклони се. Поклон, господарю наш! Позволих си да се явя пред тебе милостиви. Риба нося. Ама не каква да е, а необикновена, Господарю. Прелива от цвят в цвят. Истинско чудо. Я да видя. Погледни, милостиви, и ще се убедиш, Че истината говоря. Ха, Наистина такава не съм виждал. Колко ще искаш за нея, рибарю? По сто жълтици на риба ще се съгласиш ли? По сто жълтици? Всичко четиристотин. О, много даваш, господарю. Да се разплатим, рибарю. Ето. Една, Две, Три, Четири. Цели четири кесии с по сто жълтици. Прав е готвачът, милостиви, та това е цяло Състояние. Стоката ти, рибарю, Заслужава цената си. Затова вземай жълтиците и си върви по живо, По здраво. А ти, готвачо, приготви рибата. Още днес я искам на трапезата си. Взел парите рибарят и като накупил подаръци за Всички, прибрал се радостен и щастлив у дома. В това време готвачът изчистил рибите, Сложил ги в един тиган и започнал да ги Пържи на огъня. Щом се зачервили от едната страна, той взел да Ги обръща. А когато обърнал и последната, Се случило истинско чудо. Стената се разтворила И от нея излязла девойка с невиждана хубост. Дълги мигли се спускали над тъмните й като маслини Очи. Дрехата й била от небесносиня коприна. Скъпи гривни и пръстени украсявали прекрасните й Ръце. В едната от тях държала бамбукова пръчка. Приближила се непознатата хубовица до огнището и Ударила тигана с пръчката. Е, мили мои рибки, пъстри като дъгата. Защо, кажете, не сте във водата? Или обещанието си забравихте? По друг живот се помамихте?