Рибарят и страшният дух: част 4

Обещанието не сме забравили и по нищо Не сме се подмамили. Ще дойде ден, ще отмъстим. Живота си предишен, знай, ще продължим. Ай, ай, ай, ай, ай! Обърна тигана. Девойката обърна тигана и изчезна. Рибите също. О, Аллах, какво съм ти сторил? Защо ме наказваш така? Какви са тези чудесии? Или ай, ай, ай, аз съм полудял. Какво става тука? Защо си се развикал? Ай, господарю, не вярвай, ако някой ти каже, Че ням като риба. Еее, нищо не разбирам. Господарю. Миг преди този рибите в тигана Говореха с човешки глас, милостиви. Хахаха. Рибата е изгоряла в огъня и за свое Оправдание ми наговори всички тези измислици. Тогава съм полудял. Ай, ай, ай и полудял съм. Луд съм. Да, аз съм луд, луд съм. Успокой се, готвачо. Рибарят пак ще дойде. Не се излъгал султанът. Не минала и седмица и рибарят отново застанал пред Султанския дворец. Отведете веднага рибаря в готварницата. Заповядал султанът на слугите си и сам се упътил Натам. Поклон, милостиви, още риба донесоха. Риба? О, не, не, не, не. Махнете я. Ще опържиш, готвачо, Сега, пред мен. Искам да го сториш. Да, подчинявам се на волята ти, Господарю. И готвачът сложил тигана с рибата върху Огъня. Когато се изпържила от едната страна, Взел да я обръща на другата. Ала щом обърнал и последната, стената и този път Се разтворила и от нея пак излязла хубавата Девойка. Е, Мили мои рибки, пъстри като дъгата. Защо, кажете, не сте във водата? Или обещанието си забравихте? По друг живот се помамихте. Обещанието не сме забравили И по нищо не сме се подмамили. Ще дойде ден, ще отмъстим. Живота си предишен, знай, ще продължим. Чудо наистина. Стената се разтвори и я погълна. Ай, ай, ай, ай, И този път обърна тигана. Да, а от рибите и помен няма. Тук се крие някаква тайна. Тайна, която на всяка цена трябва да разгадая. О, милостиви, всяка тайна крие нещо лошо, Нещо, което хората не трябва да знаят. Прав е готвачът ти, господарю, Откажи се. Ала султанът не обърнал внимание на думите им. Преоблякъл се като обикновен пътник, Взел в един вързоп султанските си дрехи, Препасал на пояса си меч и заедно с рибаря Се измъкнали тайно от града. Вървели цял ден, докато стигнали просторната Равнина, където между четирите еднакви хълма Плискало водите си езерото с разноцветните рибки. О, чудо на чудесата! Тези хълмове ги нямаше преди. И езеро нямаше. А, забравил си ги, милостиви. Откога не си идвал насам? Ще дойде ден, Ще отмъстим. Девицата и брат й ще спасим. Човешкия си лик они пак ще върнем. Сърце ще си докоснем, пак ще се прегърнем. Не, Нищо не съм забравил. Магия някаква има тук. Не чуваш ли рибките? Сякаш оплакват съдбата си. Магията е страшно нещо, господарю. Живите понякога от живота им ги лишава. Кълна се в Аллах, Няма да се върна в двореца, докато не узная Истината за езерото с кристалните рибки. Как ли не го молил и увещавал рибарят, Ала султанът не искал и да чуе. Заповядал му да се прибере, а самият той тръгнал На изток от езерото, натам, откъдето слънцето идвало При хората. Вървял султанът, без да спира цяла нощ. По пладне спрял да почине. После пак тръгнал и вървял още един ден и Една нощ. Призори съгледал в далечината огромен черен палат. Може би в този палат има някой, Който да ми разкрие тайната на езерото за вълшебните Рибки. Щом наближил, султанът видял, Че палатът е целият от черен мрамор, Обкован с желязо. Едната половина на двукрилата врата била отворена, Другата затворена. Има ли някой тук? Хей, гост отдалеко иде. Или няма кой да приюти и да нахрани един Уморен скитник? Никой не му отговорил. Тогава се престрашил султанът и влязъл вътре в Палата. Всичко в него било прекрасно. Залите били украсени със скъпи копринени килими и Завеси, възглавници от сърма и злато, Кресла от абанос, сандъци, украсени със скъпоценни Камъни. И какви ли не скъпи предмети и украшения Имало там. Какъв разкош, Какво великолепие! Чудно кой ли ще е техният стопанин? О, Ах, животът ми гасне в страдания и Мъки. О, Безпощадно провидение, спаси ме. Прати ми смърт. Смърт единствено желая. А-а-а.