Рибарят и страшният дух: част 5

Вече не зная ден ли Е, нощ ли Е. Скоро ще забравя и кой съм. О, Има ли справедливост и ако има, Защо тя бяга от мен? Не, Не искам да живея. Не искам, не искам. Кой ли ще е този страдалец? Гласът му сякаш изпод земята иде. И султанът се упътил към подземията на палата. В средата на каменна зала, осветена от безброй Свещи, на висок издигнат престол седял Прекрасен момък с изпито от мъка страдалческо лице. Копринената му мантия била украсена със златна Везба, а на главата му блестяла украсена със Скъпоценни камъни златна корона. Да е добър денят ти, прекрасни момко! Добрите мисли сбъднати, лошите прокудени. Макар че вече се страхувам от хората, Благодаря ти за добрите думи, страннико. Като те гледам, баща можеш да ми бъдеш. Мене съдбата ме лиши от деца. Не съжалявай. Съдбата, за която говориш, можеше и на тях да Отреди подобна зла участ. Какво е страданието ти, момко, Не зная. Тук съм, за да разгадая една тайна. Тази на езерото с вълшебните рибки. О, Тайната на това езеро Е част от моето нещастие. Прости ми, момко. Не исках да те наранявам. Виждам. Добър човек си, пък и По-страшни от моите мъки вярвам, Че няма. Затова ще ти разкажа историята на моя живот. Там е скрита и тайната на езерото с вълшебните Рибки. Баща ми беше цар на Черните острови. Казваше се Махмуд и цели седемнайсет години Управлява мъдро и щастливо царството. Мен обичаше, а сестра ми, чиято хубост беше Безмерна, обожаваше. След смъртта му аз се възкачих на престола. Ожених се за моята братовчедка. И думите, и постъпките й ме караха да мисля, Че много ме обича, дори че не може без Мен да живее. Така в мир, съгласие и обич Живяхме пет години. Един горещ летен ден жена ми я нямаше. Аз се бях излегнал под сянката на една смокиня. Слуги разхлаждаха въздуха около мен с големи Щраусови пера. Очите ми бяха затворени, но не спях и чух Всичко, което те си говореха. Колко богат, умен, красив и добър е нашият господар! А каква зла съдба им? Ммм, така е, така е. Няма по-лошо от неверната жена. Ама и той сляп ли е? Нима не вижда какво прави тя? Да, но той я обича. Оу. Да, прекалено много я обича дори. Да, да, да, вярно. Господарката е хубава, но и коварна. Да. Хитра, хитра и коварна. Всяка вечер слага във виното му упоителни билки. Изпие ли го господарят, веднага заспива. Да. Тогава неверницата излиза от палата и се връща Чак на разсъмване. Да, да. Обхвана ме неукротим гняв, Ала запазих спокойствие. Жена ми се върна късно, затова веднага седнахме на Трапезата да вечеряме. Малко преди да сме станали от нея, тя каза. Време е да изпиеш обичайната си чаша вино, Скъпи съпруже. Не мога да крия. Големи са грижите, които полагаш за мене, Скъпа моя. Ммм, прекрасно наистина е това вино. Нали? Да, истински еликсир. Ааа, Сякаш тялото ми се освобождава от някакъв товар. Ммм. Проклетник. Друг път заспива веднага, сега. Да, освобождава се от някакъв товар. Става ми леко, Леко, Леко. Така, заспа най-сетне. Добре ще да не се събужда повече никога. Ах, как не мога да го търпя вече. Но жена ми напразно ме смяташе за заспал. Виното, което ми даде, успях да излея скрито през Прозореца. Затова само се преструвах на заспал и Всичко, което тя кажеше, чувах. Всичко, което правеше, виждах. Да, този път вечерята продължи много и ето че Закъснявам. Трябва да побързам, трябва да побързам. И жена ми се премени в най-хубавите си дрехи. Препаса моя меч. Погледна ме да види дали спя и като чу Как хъркам, успокоена излезе. Аз скочих мигом от леглото и тръгнах след нея. Тя се измъкна тихичко от палата, Мина покрай пазарището и не след дълго стигна Градските порти. Ах, Виж, това не знаех. Удвоила е стражата проклетника.