Рибарят и страшният дух: част 7

Но аз Нито съм ги виждал, Нито съм ги чувал. И за милата си сестрица нищо не зная. Аз я видях, принце. Беше дошла поданиците си от тигана да прибере. Беше с човешкия си образ и хубостта й наистина Само с тази на слънцето може да се мери. Ах, как сгря сърцето ми тая вест, Страннико! С нищо не мога да ти се отплатя за Нея. Но ще ти дам един съвет. По-скоро се махни от това проклето място. Сега, когато узнах всичко, ти ме бъдиш. Грижата ми е за теб, приятелю. Наближава времето, в което при мен идва неверната ми Жена. Но не мисли, че го прави, За да ме нахрани или за да ми даде Няколко живителни глътки вода. Тогава за какво? За да понеса стоте удара с Камшик по гърба си. И това не е всичко. След стотния удар тя Нахлузва на окървавеното ми тяло груба конопена Риза. Накрая върху нея слага красивата ми копринена Мантия и започва да се смее. Тя се надсмива над царското ти достойнство. О, кажи ми, принце, Къде мога да намеря тази проклета вещица? Робът все още лежи в гробницата и неверната ми Жена всеки ден ходи при него и му носи Храна и вино. Заклевам ти се, нещастни момко, Ще отмъстя за всички твои страдания. Забрави за мен. На сестрицата ми И на омагьосания ми народ помогни. И за тях ще се погрижа. Ти само изтърпи един ден още. Като минала нощта и настъпило утрото, Султанът се преоблякъл в султанските си дрехи, Взел меча си и се промъкнал тайно в гробницата. Приближил се тихо до спящия роб, замахнал с меча Си и го посякъл. После измъкнал мъртвото му тяло и го хвърлил в Кладенеца. Без да губи време, се върнал и легнал На мястото на роба. Покрил се с неговата завивка, Като не забравил да пъхне и острия си меч Под нея. За последен път го измъчваш, проклета вещице. За последен път чуваш измъчения му глас и се Надсмиваш над царското му достойнство. Вече виждам как пристъпваш към мен. О, колко си близо! Ето те, коленичиш. Ох, колко щастлива ще бъда, ако отново чуя гласа Ти, господарю мой! Ох, ако знаех какво би те излекувало! Но загубих надежда. Толкова време мина, откакто те намерих посечен в Колибата. Раните ти излекувах, Зрението ти върнах. Ох, само гласът ти... Ти. Ти си виновна за всичко, негоднице. Гласът ти! Ти си излекуван. Или сънувам? Всеки ден измъчваш жестоко своя мъж. Неговите викове и стенания не ми дават миг покой. Освободи го от злата магия. Едва тогава може би ще оздравее. О, сега, господарю мой, още сега ще изпълня волята Ти. И неверната царица изтичала в палата, Взела една чаша, напълнила я с вода, Сипала някакъв магически прах в нея и отишла при Принца. Напръскала го с водата и рекла: Ей вие, черни гарвани сиви мишки, Всички да умрете. Предишния образ на принца върнете. От мрамора го освободете.