Вълкът и овчарят

Остарял вълкът и кожата му не била вече онзи Вълчи кожух, от който всички се плашили, Ами заприличал досущ на кучешки кожух. Така променен, вълкът се приближил бавно към една Кошара. Стой! Кой си ти? Какво правиш тук? Поклон на теб, овчарю. Аз бях някога вълк, душманин на овцете. Правих много пакости, но вината не беше моя. Виновен беше моят вълчи кожух. А сега, когато поисках да се разкая, Аз съблякох тоя проклет кожух и облякох кучешки. И от враг на овцете искам да стана техен Приятел. Абе хубаво приказваш, Сладкодумно, ама дали е истина? Де се е чуло и видяло вълк да стане Приятел на овцете? Кълна ти се в невинните агънца, Овчарю. Повярвай ми, забрави всичките ми лошавини. Прибери ме в кошарата. И какво да те правя в кошарата? Виж ако беше куче... Ами все едно, че съм, овчарю. Нали виждаш? Кожуха ми е кучешки. Отдръпни се ей там и ме остави да помисля. Помисли. Помисли и умно те реши. Да му вярвам ли, или да не му вярвам На тоя вълк? Може пък да казва истината. Знае ли човек? Да взема пък да опитам. И без това с тоя кожух прилича на моите Кучета. Може пък и да е като тях. Верно да пази стадото ми. Намисли ли, овчарю? Взе ли решение? Ще те взема, Но ще ме слушаш за всичко И ще ми пазиш верно овцете. Бъди спокоен, ще ти служа по-верно и от куче. И заживял вълкът в кошарата кротко и мирно с Агънцата и кучетата. Но един ден, било пролет, овчарят решил да изкара Овцете на паша. По-големите ще изведа, но малките агънца искам да Оставя, защото ми се струва, че ще излезе буря. Пък страшно нещо е бурята за малките агънца. Вълчо, ти си отваряй очите на четири и пази Добре малките, да не влезе някой вълк да ги Отвлече. Бъди спокоен, овчари. Легнал вълкът пред кошарата на слънце да пази. Агънцата нали били малки, скачали, Играели, боричкали се и от никого и от нищо Не ги било страх, защото знаели, Че имат верен пазач край себе си. По едно време две агънца, както си играели и Без да искат, настъпили вълкът по опашката. Колко ми се боля. Кой ми стъпи на опашката? Беее, аз. Беее, и аз. Палавници такива. Не се завирайте в мен. Чувате ли? Беее, Защо да не си играем с теб? Беее, ами наистина защо? Нали си най-верният пазач? Абе верен съм наистина, но нещо... Нещо като че ли ми замириса на агнешко месце. Бягайте, бягайте настрани, палавници. Беее, на мен ми се играе. И на мен. Беее. А на мен пък ми се яде младо Агне. Беее. Беее. И вълкът грабнал двете малки агънца и побегнал. И кой знае какво би се случило с тях, Ако в това време не се бе върнал овчарят. Хей, Вълчо, къде тичаш с тия агнета? Стой, стой! Кучетата мои верни, стигнете вълка. Като усетил вълкът, че кучетата са близо зад гърба Му и пуснал агънцата, защото те му пречели да Тича бързо. Беее, защо тичаше, Вълчо, с нас? Беее, нещо ме хвана страх, като ни грабна. Беее. Ех, добре, че не стана голяма беда. Можеше да се сипе цялото ми стадо. Как можах да забравя, как? Вълкът си е вълк и козината си мени, Но нрава не.