Имах коня хранена

Имах коня хранена, имах сабя пламенна, Имах дълга вита пушка, имах мила млада дружка. Враг ми коня улови, друг ми сабята сломи, Дълга пушка се изгуби, Мила дружка ме разлюби. Сам останах на земя, сам успустите нивя, Сам съм с плуга си на нива, Но и нея скръб покрива. Хей, воловце, под ярем дълго ли щем да орем? Вятър вее и повява, а чорбата се загрява. Кой ще да ме весели, скръб с мене да Дели? Кой си в поле? Покажи се. Кой в гора си? Обади се. Няма никой. Бук в гори, блед се месец в облак скри. Вее вятър тъпо вива и чорбата веч изстива.