Нощ

Гор от млечно небо нежната луна тихо озарила нощна Тъмнина. Виж, звездите греят с ясна светлина. Долу по земята редом тишина. Птиците заспали, всичкото мълчи. Не запирний чучур из лека ручи. По цветя росата бисерна лъщи. Ветрец по гората тихичко шумти. Върховце привеждат крехките елхи. Месеца здрависват нежните треви. Тиха нощ, прекрасна, с хладна ветрина. Колко си приятна с бледна светлина? Ти повърхност земна ливаво сребриш. Сърца подгорчени сладостно тешиш.