Правда и свобода; Богат и сиромах

Боже мили, Боже драги, смили се над нази, Не оставяй кой завърне честта ни такази. Всели, Боже, у сърца ни обич към народа да Милеем, да жалеем правда и свобода. О, пък станал този свят. Само тоз, що е богат, той е личен и Познат, той е сват и кум, и брат. И да няма чин, заслуги, има ли пари, Имот, по-почтен е пак от други. От какъвто да е род, гърбав, грозен, Кривоглед, той е либав и приет, И почтен е, и угоден, и високо благороден. Но бил глупав, плиткоумен, той е хитър, Сладкодумен. Тъй парите го показват и затуй му се Подмазват. Сиромах ли, без имот? Ако би щеш царски род с благородство брайно голо И аярят бива долу. Гиздав бил си хубавец, като слънце имай лице. Умен, учен колко щеш? Снемай със уста звездици. Нямаш ли пари, жълтици? Ти си страшно диване. Ти си грозен, хубав не. Ти си цяла простота. Тъй отива днес света.