Песен за работниците

Чест томува, що над рало гръб превива в жар И хлад. Със ръце си що подига и извърта Тежки млат. Който в дълбини подземни е принуден да се вре, С тежко бреме на гърбът си да му челят В глад не мре. Чест на вас, работни хора, чест на шияви ръце. Чест на капки пот пролени в град ли, В село л сред овце. Но да споменем и тия цели нощи, Що не спят, ум на работа напрягат, Глад и нужди, що търпят. Книжник бил той в мрак и плесен, В прах потънал, тялом слаб. Тоз, що пише стих ил песен, на идея волний Раб. Шут, що служи за заплата у услужливий лицедей, Ил с ученост пребогата древнекласични лакей. Той е също пролетарий. Гладен ходи, в дълг живей. Побелял е в деня цветни, приживе от грижи тлей. В гроб ще падне от усилие, а детински вик За хляб на идеи му подсича волните пера криле. Знам аз едного такъвзи, в облаците с ум хвърчи, Но за хлебец, за коричка като червей в прах Пълзи. Страда, в изба е нечиста от съдбата закован. Горест, нужда го притискат и гнетят го с тежка Длан. Бледен, хлътнали му бузи, пише, Пише листове. А в градина светли зари озаряват цветове. Но без укор той, без болка уверява ни в Живот, че поезия уж има в борбата за народ. Ако му ръце отслабнат, крепне в него мисълта. На народа аз послужих, безпятно ми е честта. Най-подир и той от грижи, от напрягане без ред, Сал нарядко се стремеше някак трескаво напред. Нощем музите с целувка пили слепи му очи. С кал животный, невълнуван, в облаците пак хвърчи. Но в земята спи, де дружно с ветрът шепнат С цветове. За сънят му са ненужни паметници, Кръстове. А по този хълм цветущи ходи скръбната жена и На чело си остави име честно, без петна. Чест на вас, работни хора, чест на шияви ръце, Чест на капки пот пролени в град ли, В село л при овце. Но и тез да не се забравят, що по Цяла нощ не спят, ум на работа напрягат и Укори, Глад търпят.